Подобно на героинята си, Анжела има голям опит с пътуването „на стоп“. Най-сериозното й постижение са 4000-те километра, които изминала до и в Турция преди две години. Тази история също е свързана с едно „бягство“. Анджи била избрана от режисьора Петър Попзлатев за една от главните роли във филма му „Аз съм ти“, но изведнъж преди снимките отново изпаднала в депресия, стегнала си багажа и заминала за Истанбул уж за десетина дни. Обадила се на Попзлатев, той, нормално, побеснял и взел на мястото на Анджи актрисата Ирмена Чичикова. Така Анжела „избягала“ от втората си главна роля.

В Истанбул отседнала при някакъв свой фейсбук приятел, с когото се познавали само от чата и който я приютил за известно време. Паснали си много, той свирил на диджериду, обикаляли различни фестивали, Анджи си намирала работа „на парче“ (тя е завършила Приложното училище, специалност детски играчки) - правила декори или свирела на улицата „на шапка“. „През лятото е лесно да оцелееш – разказва ми тя. - Събрахме някаква импровизирана банда – аз с дарбука, нещо като тарамбука, той с диджеридуто, едно друго момче със сантур, струнен инструмент, ирански, много мистичен и дълбок звук има. Изкарвахме си пари за тютюн и храна. Е, полицаите редовно ни пребъркваха за марихуана, но си бяхме чисти.“

Анжела никога няма да забрави и първото си пътуване „на стоп“ - до Румъния. Току-що била навършила 18, имала вече паспорт, продала си телефона и тръгнала към Русе и към границата. Сама. Наложило се да преспи в парка (пак сама), а на другия ден спряла първата кола, която да я закара до Букурещ. Човекът бил много любезен, купил й кафе по пътя, закарал я до букурещката гара, дори й дал 10 евро за влака и я изчакал да се качи, за да е спокоен. Анджи пътувала за някакъв фестивал в румънското градче Сибиу, някъде в Карпатите. „Сцената на фестивала беше сред дивата природа, спахме на палатки, но беше едно от най-хубавите ми преживявания. Всяка нощ някой от фестивала трябваше да спи в чувала си на самата сцена, за да не дойдат крадци и да ни задигнат например агрегатите. През нощта, когато аз бях на смяна, се събудих от нещо като земетресение. Всички кучета лаеха, цялата сцена се люлееше и видях една огромна мечка, която се беше опряла на сцената, застанала на задните си крака, и ръмжеше. Ей тогава как ми се вдигна адреналинът!” Отишла си мечката, а Анджи си изкарала страхотно на фестивала.

Не знам само как горката й майка се справя със стреса около тези бягства и стопове на дъщеря си. Оказва се, че тя е едва на 38 години и по думите на дъщеря й „и нея още главата не я слуша“. Мария, майка й, забременяла с Анджи едва 17-годишна. Момичето не познава баща си. „Майка ми от много ранна възраст ми даде свобода и спечели уважението ми завинаги, макар че все пак винаги от разстояние ме е контролирала и е разполагала с телефони на хора от компанията ми. Мама много е искала да учи в моето училище, приложното, но нейната майка тогава не я подкрепила, защото „художник къща не храни“. Затова тя ме подкрепя във всичко.“

За своите 20 години Анжела се е занимавала с ужасно много неща – пеене, рисуване, барабани, партита с електронна музика, скално катерене, бадминтон, работила е в култовото софийско заведение „Апартаментът“. В момента работи в магазин за дрехи и ходи на уроци по класически балет.

Харесва ми тази Анжела! С огромните си, топли очи и леко дрезгав (ала Лолита) смях, със странна собственоръчно направена прическа („пуснах машинката само от едната страна“) - прилича ми на Одри Тоту, на Натали Портман, на такива някакви момичета-жени. И как така съвсем непринудено заявява, че отказала роли в два от хитовите български телевизионни сериали! „Ама защо отказа? Професионални актьори ходят и се молят.“ Не иска да се обвързва по този начин, да слага печат на лицето си. „Благодарна съм на „Аве“ за това, че разбрах най-после с какво точно искам да се занимавам - да правя кино. И си зададох въпроса: ще се продаваш ли, пари ли ще правиш, или искаш да си гониш твоето?“

Досещам се какво си е отговорила.