Една изложба ме накара да се замисля за храната.
Гледах го, филма! След поне месец по кината залата все още беше почти пълна.
Някои вярват в собствените сили, други – в положителното мислене, трети – че са преродени персийски принцеси. Много хора вярват в зодиите. Това ми се видя най-лесно и затова реших да се присъединя точно към тази група вярващи. Нещо в мен обаче остана нащрек.
Денят, в който ме приеха в НАТФИЗ, специалност Кинознание, през 1996 г. бе един от най-щастливите в живота ми, незабравим ден. И заради славата на академията, че там приемат „с връзки“, държа да кажа, че мен ме приеха без никакви връзки, без да съм ходила на подготвителни курсове, без да съм давала никакви пари на никого, без да познавам лично нито един от членовете на комисията.
Освен че е много приятно да се лети с балон, трябва и да има над какво да се лети. Именно по тази причина долината Гьореме в Анатолия е осеяна с летателни площадки, от които всяка безветрена сутрин излитат стотици балони.
Днес (19.10) рожден ден има датският топмодел Фрея. Абсолютна икона, обрисувана от татуировки, заметната с кожено яке и придружавана от Карл Лагерфелд. О, да! Много по-вероятно е да я видите като муза на късометражен независим филм или изложба, отколкото на светско шумно парти.
Исабел Алиенде слиза от правителствения хеликоптер в Копиапо, Чили, при мината Сан хосе... Чакат я стотици чилийки като самата нея - майки, жени, сестри, дъщери на 33-мата затрупани миньори. Любимите им мъже са под краката им, на 700 м дълбочина. Вече цял месец! Светът се вълнува от съдбата им, трескаво се изработва капсула за спасението им, вече е установена видеовръзка, спускат им лекарства.
Малко предистория: Аз съм на 14 и стаята ми е облепена с плакати на Силвестър Сталоун в „Рамбо: Първа кръв“ - по мръснобял (в смисъл омърлян) потник. 20 години по-късно (20 години?!) Откриване на ресторант с източна кухня – тайландска, японска, китайска, че дори и виетнамска.
Преди да гледам „Социална мрежа“ на Дейвид Финчър, прочетох във Variety, че „това е един от най-добрите филми на 2010“. След като го гледах, ви казвам: Това е един от най-добрите филми за 2010 г.
Гладът – това съм аз, пише в началото на последната си издадена на български език книга Амели Нотомб. Книгата се казва “Биография на глада” (ИК Колибри).
СЛЕДВАЙТЕ НИ