Имам имейл от моята приятелка Розмари. Тя е англичанка, семейна приятелка на нашите, но напоследък по-скоро моя.
Точно срещу прозореца на моя кабинет, в градинката между хотел Рила и „Алабин”, запалиха „главната елха” на София. С оркестърче и фойерверки и възторжен репортаж по всички ефирни телевизии, в които операторът се фокусираше върху грейнали детски лица.
Границата е доста тънка, особено в литературата.
Една изложба ме накара да се замисля за храната.
Гледах го, филма! След поне месец по кината залата все още беше почти пълна.
Някои вярват в собствените сили, други – в положителното мислене, трети – че са преродени персийски принцеси. Много хора вярват в зодиите. Това ми се видя най-лесно и затова реших да се присъединя точно към тази група вярващи. Нещо в мен обаче остана нащрек.
Денят, в който ме приеха в НАТФИЗ, специалност Кинознание, през 1996 г. бе един от най-щастливите в живота ми, незабравим ден. И заради славата на академията, че там приемат „с връзки“, държа да кажа, че мен ме приеха без никакви връзки, без да съм ходила на подготвителни курсове, без да съм давала никакви пари на никого, без да познавам лично нито един от членовете на комисията.
СЛЕДВАЙТЕ НИ