Имам имейл от моята приятелка Розмари. Тя е англичанка, семейна приятелка на нашите, но напоследък по-скоро моя.
Точно срещу прозореца на моя кабинет, в градинката между хотел Рила и „Алабин”, запалиха „главната елха” на София. С оркестърче и фойерверки и възторжен репортаж по всички ефирни телевизии, в които операторът се фокусираше върху грейнали детски лица.
Границата е доста тънка, особено в литературата.
Една изложба ме накара да се замисля за храната.
Гледах го, филма! След поне месец по кината залата все още беше почти пълна.
Някои вярват в собствените сили, други – в положителното мислене, трети – че са преродени персийски принцеси. Много хора вярват в зодиите. Това ми се видя най-лесно и затова реших да се присъединя точно към тази група вярващи. Нещо в мен обаче остана нащрек.
СЛЕДВАЙТЕ НИ