“Непознатата от Палацо Д’Оро”

Сюжетът на книгата се развива в Сицилия, където 21-годишен американски студент среща загадъчна и доста по-възрастна германска графиня и е въвлечен в секс афера с нея. Всъщност тя го “купува” с нощувки в скъп хотел, модерни дрехи, изискана храна, дори джобни. Една от секссцените е описана така: “Понякога се обръщаше по гръб, както куче показва корема си, за да го почешеш, но тя вдигаше крака и като се преструваше, че се пази, чегърташе с нокти по дантелените си пликчета и престорено протестираше: “Nein! Nein!” Като кокер шпаньол и аз я лижех, възсядах, бутах с муцуна, душех…”

Докато четях книгата на Пол Теру, списание Literary Review присъди за поредна година антинаградата за най-грубото и лишено от вкус описание на секс в литературно произведение. “Ощастливен” беше британецът Роуън Съмървил, който в романа си "Нейната форма" има подобни сцени: “Тя пусна косата му, която се заизвива върху корема й като мятаща се на сухо риба.“ Съмървил обаче се оказал с превъзходно чувство за хумор и при връчването на наградата заявил, че няма нищо по-английско от лошия секс като благодарил на журито от името на цялата нация.

Сред кандидатите за най-лош секс в литературата тази година бяха Йън Макюън ("Солар"), когото познаваме с книгите му “Амстердам” и “На плажа Чезъл”, и бившият британски премиер Тони Блеър, който в мемоарите си доста безпомощно описва една нощ с Чери: "Тя ме взе в обятията си и ми каза всичко, което исках да чуя. През онази нощ имах нужда от любовта й. Погълнах я най-егоистично, за да се сдобия със сила. Бях животно, което следваше инстинкта си."

По повод наградите радио “Дойче веле” коментира, че докато в англоезичната литература цари неспирно чукане, в Германия е трудно да откриеш книги със секс в тях, бил той и лош. Какво да кажем за традиционно срамливата българска литература, в която само няколко млади писатели се осмеляват от време на време да нарушат сексомертата?

Иначе новелата “Непознатата от Палацо Д’Оро” има немалко достойнства освен спорните секссцени. Написана е добре, на места дори изящно, образите са психологически верни. Но на мен като че ли повече ми хареса другата новела, публикувана в същата книга – “Спомени на един Юда”, в която едно момче се сблъсква с красотата и грубостта на живота – от тила на момичето, което среща в църквата, до педофила в синия студебейкър край горското езеро.