За да си изкарва някак прехраната, Лулу е принудена да се завърне към танците в баровете и кабаретата и дори да се омъжи втори път – за един от своите богати почитатели, Диринг Дейвис. Зарязва го след пет месеца, но не успява да получи издръжка. 

Последните ѝ години в Холивуд са наистина мъчителни. Снима се в ужасни филми срещу унизителни хонорари, каквито обикновено изплащали на начинаещи статистки и с които не можела да си покрие дори наема. Тъй като била сама, все още млада и много красива, започнала все по-често да получава неприлични предложения от богати и все по-възрастни мъже. Спомнила си думите на Пабст: „Внимавай да не свършиш като Лулу!“. Само преди няколко години щяла арогантно да се изсмее на тази заплаха, но вече била уморена от цялата игра. Събрала си багажа и напуснала Холивуд завинаги. Прибрала се в родния си дом в Канзас и започнала работа като продавачка в магазин. Прекарвала свободното си време в четене на книги и все по-често единствената ѝ компания била бутилката уиски.

През 40-те Брукс прави опит да възстанови кариерата си и заминава за Ню Йорк, но единствената работа, която успява да си намери, е в сапунен радиосериал. Никой от известните ѝ приятели не ѝ помага, а Холивуд окончателно е затворил вратите си за нея. Само един от бившите ѝ любовници решава да ѝ подаде ръка, като ѝ изплаща месечна минимална издръжка, която все пак ѝ помага да оцелее. 

През втората половина от живота си Луиза обаче все пак получава възмездие. Тя вече е жена на средна възраст, зависима от алкохола, с често налягащи я мисли за самоубийство, когато някак внезапно интересът към старите ѝ филми и въобще към нейната личност се възражда. Журналист я издирва и прави вълнуващо интервю с нея, в което тя разказва за живота и кариерата си. Възлагат ѝ да пише рецензии за филми и тя се отдава изцяло на това ново поприще. Работата ѝ е интересна и ѝ позволява да живее в пълно уединение, с кучетата, котките и бутилките си.

След всичко преживяно не иска нищо повече. В края на живота ѝ излиза и книгата ѝ „Лулу в Холивуд“ – не точно автобиография, а по-скоро есета за киното и лични спомени. Луиза Брукс си отива на 78-годишна възраст, с тежък емфизем, почти обездвижена от артрит.

През 1972 г. Лайза Минели посвещава ролята си в култовия филм „Кабаре“ на нея, Луиза Брукс. И получава „Оскар“.