Веднага приела ролята в новия филм на Пабст „Дневникът на едно изгубено момиче“, където играела Тимиан – сексуално малтретирано момиче, което попада в поправителен дом, а след това става проститутка и успява да се омъжи за богат граф. Лулу видяла собствения си живот като в огледало, тъй като тя винаги е чувствала дълбоко в себе си онази вина, вменена ѝ от майка ѝ, че сама си е виновна за сексуалното насилие, преживяно в детството. Филмът е истинска терапия за актрисата.

Тя вече разбирала, че киното на големия режисьор нямало нищо общо с ужасните клишета, които снимала в Америка за Paramount. Освен всичко друго Берлин ужасно много ѝ харесал. Особено кабаретата, били най-добрите в света. Разбира се, Лулу и Пабст имали кратка връзка, но никой от двамата не се заблуждавал, че от това може да излезе нещо по-сериозно.

Режисьорът предложил на своята звезда дългосрочен договор. „Ще те направя по-велика актриса от Грета Гарбо“ – казал ѝ. Луиза Брукс нямала никакви подобни амбиции и не обичала някой да ѝ казва каква трябва да бъде. След снимките на втория филм се върнала в Америка. На изпращане Пабст ѝ казал: „Внимавай да не свършиш като Лулу!“. Тя се ядосала и го фраснала в лицето с букета рози, който ѝ подарил. Била неспасяема и Георг Вилхелм Пабст разбрал това.

Добре дошла обратно в Холивуд! На Луиза ѝ прилошава, когато вижда добре познатите ѝ филмови студиа, които продължават да бълват добре познатите ѝ сюжети. Отказва да участва в следващия филм на Paramount, въпреки че има договор.

Решават да ѝ отмъстят, като разпространяват слуха, че гласът ѝ е ужасен. В годините на преход от нямо към звуково кино подобен слух имал силата да съсипе всяка кариера, а имиджът на Луиза в Америка и без това не бил бляскав. През 1931 г. Брукси прави най-фаталната грешка, като отказва роля във филма „Обществен враг“ на Уилям Уелман. Вместо това решава да се върне в обятията на бившия си любовник Джордж Маршал. Джийн Харлоу получава ролята във филма на Уелман и се превръща в звезда.

Живот след смъртта

При разпространението си в Америка двата филма на Пабст с Луиза Брукс претърпяват пълен провал. Преди всичко, защото те са неми, а публиката вече иска да гледа само звуково кино. От друга страна, същата публика все още не е узряла за актьорското изпълнение на Брукс, което е минималистично, обрано и със сигурност – изпреварило времето си. Някъде в това трагично разминаване се проваля и кариерата на Лулу. Тя е изхвърлена от бизнеса и забравена буквално за седмици. Може би и защото има нахалството да откаже секс срещу роля на самия Хари Кон, един от най-известните продуценти в Холивуд. През 1932 г. Луиза Брукс обявява фалит. Тя е на 26 години.