И двамата били остроезични и с труден характер, раздялата им била предопределена. По-късно Брукс пише писмо до свой приятел, в което нарича Чаплин „пудел в краката на Грета Гарбо“ (така го видяла, наблюдавайки среща между него и легендарната актриса) и самохвалко, който се самовъзвеличава в автобиографията си, заради успехите си с филмите и с жените. Разбира се, Лулу нямало как да му прости факта, че имал самочувствие, сравнимо само с нейното собствено.

Според някои слухове Чаплин си бил платил на Луиза за двумесечната им любовна афера с щедра сума, а тя не само приела парите, без да ѝ мине през ума да се обиди, но дори не си направила труда да му благодари. 

Първите филми с Лулу са блудкави комедии, в които тя въплъщава типичното „флапър“ момиче от 20-те – еманципирано, освободено, обикалящо нощните клубове, за да танцува, пие и да се забавлява с мъже, без задължително да е влюбено в тях. Филмите отдавна са забравени, но жизнерадостният образ на момичето с прическа, приличаща на „черен шлем“, остава като емблема на епохата. Чарлстон, суинг, полуделите глезени на танцуващите, много грим, пайети, уиски, джаз, нощните клубни пеперуди – млади, красиви и задължително малко глуповатички, Голямата депресия, сухият режим… Това е Америка в края на 20-те и през първата половина на 30-те. Това е и Луиза Брукс, преди един голям режисьор, какъв-то е Георг Вилхелм Пабст, да ѝ покаже, че може да бъде и нещо много, много повече.
ла ла ленд

Преди обаче да се появи Пабст, един друг режисьор ще се опита да промени живота ѝ. Предлагайки ѝ при това не роля, а… брак. Той се казва Еди Съдър-ланд и режисира Лулу в един от ранните ѝ филми. След края на снимките Еди чисто и просто ѝ казва, че е влюбен в нея и иска да се оженят. Първоначално Лулу отказва. Той обаче е толкова простодушно настоятелен, че неутрализира проклетия ѝ характер и в крайна сметка тя приема, без сама да знае защо. Сключват брак през 1926 г. 

След сватбата Съдърланд веднага заминава нанякъде, за да снима нов филм. На Луиза това ужасно ѝ харесва, защото ѝ създава усещането, че е запазила свободата си. Намира Холивуд за отвратително място, пълно с неособено интелигентни хора, които говорят единствено за коли, пари, спорт и кино. Самата тя предпочита, вместо да снима филми, да чете книги. При това не романчета, а Пруст, Шопенхауер и Ницше. Никой обаче не ѝ плаща, за да чете, затова трябва да прояви усилие на волята и да се примири с филмовите студиа, крещящите режисьори и арогантните продуценти. За разтуха си позволява от време на време афери с някой каскадьор или актьор. Омъжена жена? Не и Луиза Брукс. Тя прави онова, което винаги е правила – каквото си поиска с когото си поиска. Публична тайна още тогава е, че Лулу харесва и жени, макар че предпочита мъжете. Една от най-известните ѝ гей връзки е с митичната киноикона Грета Гарбо, която Брукс определя като „доста мъжествена, но много чувствена любовница“.