Филмът, на който е писано да преобърне съдбата ѝ, е „Момиче във всяко пристанище“ на знаменития режисьор Хауърд Хоукс. Хоукс избира Брукс, защото иска нов тип актриса, изненадваща и непозната. В лицето на Луиза той вижда една много самоуверена и харизматична жена. „Адски добра! Много изпреварила времето си, бунтарка. Харесвам бунтарките!“ – възкликва Хоукс, когато прави пробни снимки на Лулу. Един от зрителите на този филм не просто ще се съгласи с него, но тутакси ще пожелае актрисата за своя следващ проект. Този човек е Георг Вилхелм Пабст, който подготвя снимките на „Кутията на Пандора“ и търси под дърво и камък изпълнителка на главната роля, убеден, че ще я направи звезда. 

Лулу в Берлин

Междувременно бракът на Лулу и Еди Съдърланд се разпада и двамата се развеждат. Тя започва обсебваща връзка с бизнесмена Джон Престън Маршал и, макар че любовната им афера не продължава дълго, именно той е човекът, който я убеждава да приеме предложението на Пабст за роля в новия му филм.

Луиза дори не е чувала за Пабст, никога не е ходила в Германия, не знае и дума немски, но непоносимата скука, фалшът и своеобразният еснафски дух, обсебили Лос Анджелис, я карат да приеме хвърлената ръкавица. Напуска Ла Ла Ленд (както саркастично наричат Холивуд) с радост в сърцето и заминава за Германия. Заплашват я, че ще провали холивудската си кариера. Толкова по-добре, отговаря им Луиза. Рискът, който поема, е двоен, защото точно през същата година – 1928 – в Америка е прожектиран първият звуков филм „Джазовият певец“. Навлизането на звука в киното променя цялата индустрия със светкавична скорост и много от звездите на Великия ням филм слизат от пиедесталите си, защото не могат да се адаптират към новата реалност. 

В Германия Лулу е посрещната на нож. Американка от Канзас ще играе един от най-забележителните персонажи в немския театър (филмът е по едноименната пиеса на Франк Ведекинд от 1905 г.)! При това сякаш самата съдба подкрепяла това светотатство чрез съвпадението на имената – американката се казвала Лулу точно като героинята от пиесата. Отгоре на всичко отвъд океана пристига мълвата, че актрисата е конфликтна, своенравна, с труден характер и въобще – истински динамит. И най-лошото – телеграмата от Луиза, че приема ролята във филма, пристига точно когато самата Марлене Дитрих а-ха да подпише договор за същата роля. Пабст не искал Дитрих, но продуцентите настоявали, защото била звезда, пък и самият той вече се бил отчаял да чака окончателното решение на Луиза. Когато то пристигнало обаче, не се поколебал дори за секунда как да постъпи. Дитрих излязла от офиса му като разгневена тигрица.
изгубеното момиче 

На снимачната площадка Пабст e омагьосан от Лулу. Единствената насока, която ѝ дава, е: Когато застанеш пред камерата, не прави нищо специално. И тя прави точно това. След премиерата на филма всички критици пишат, че Брукс е първата актриса, която наистина разбира колко различно трябва да е актьорското изпълнение в театъра и в киното. Луиза не гримасничела, не ръкомахала, в играта ѝ отсъствали всякакви преувеличености или преструвки. Успехът на филма сред критиците е огромен (сред публиката – по-скоро съмнителен).

Режисьорът веднага подписал с нея договор за още един филм. Харесвал нейната първичност, лудостта ѝ, както и това, че не разчитала на заучени актьорски техники. Тя не била интелектуалка, доверявала се на интуицията и сетивата си, приличала на диво, неопитомено зверче. Съвсем същата – безгрижна, жестока и смъртоносно сексуална – била и нейната героиня Лулу от „Кутията на Пандора“. Луиза най-после се срещнала със себе си.