Лулу решава за известно време да спре с професионалните танци и да се позабавлява. Сприятелява се с изключително богатата Барбара Бенет и двете заминават за Париж – на разноски на Бенет, разбира се. Оттам – за Лондон. Именно Лулу е тази, която научава цял Лондон да танцува чарлстон – самата тя е истинска богиня на емблематичния за епохата на джаза танц. Работата е там, че макар да си спечелва върволица нови обожатели из клубовете и кабаретата, пари така и не успява да спечели. 

Брукси се завръща в Ню Йорк по-наперена от всякога. Харесва ѝ да предизвиква, обича да дразни другите и се смее с пълно гърло, когато я наричат „отвратителна“. Намира си работа като хористка в бродуейското шоу „Скандалите на Джордж Уайт“. Композитор на музиката към спектакъла е самият Джордж Гершуин, вече легенда след огромния успех на своята „Рапсодия в синьо“. Само че Лулу не признава легендите, провъзгласени за такива от някой друг.

Тъжната кукла на Гершуин 

Когато двамата се срещат за първи път, Гершуин е на 36, Брукс – на 18. Тя го вижда да свири на разнебитеното пиано в театъра в почивка между репетициите, слуша го известно време притихнала в ъгъла на залата, след което се приближава и му казва: „Единственото свястно парче, което си написал за нашия спектакъл, е „Някой ме обича“, останалите не стават“.

Гершуин никак не се впечатлява от арогантния ѝ коментар, напротив – избухва в смях. Тя – също. Казва ѝ, че заминава за Париж и я пита какъв подарък да ѝ донесе. „Една от онези клатушкащи се кукли, облечени във филцови пижами и с цигара в устата – отговаря Брукси и заядливо, съвсем в свой стил, добавя: – Но ще забравиш, сигурна съм.“

Години по-късно, когато Луиза Брукс вече е филмова звезда, двамата отново се срещат. Гершуин е тежко болен, с мозъчен тумор. Излиза на сцената на нощен клуб за едно от последните си изпълнения. Публиката, сред която е и Лулу, бурно го аплодирала. Вместо да седне пред пианото обаче, композиторът се насочва право към Луиза, подвиква на музикантите на сцената какво да свирят и я кани на танц. Танцуват само двамата, пред очите на всички и той я моли за прошка, задето тогава наистина забравя да ѝ донесе обещаната кукла.

Няколко месеца по-късно един от най-великите композитори на 20. век умира на едва 38 години. Лулу си изплаква очите – сама у дома по пижама, в компанията единствено на цигарите си.

Работата в шоуто „Скандалите на Джордж Уайт“ също не потръгва. Луиза успява за скандално кратък срок да се скара с всичките си колеги – те определено нямали чувството за хумор и самоиронията на Гершуин – и сама решава да напусне. Тъй като обаче е добра, не, великолепна танцьорка, бързо си намира ново място – суперуспешното бродуейско шоу „Зигфилд фолис“. Вярно, че в него танцува полугола на сцената, но какво пък – още по-добре! Естествено, успехът ѝ е голям и Лулу бързо-бързо получава не едно, а две предложения от Холивуд – едно от Metro Goldwyn Mayer и друго от Paramount Pictures.

Точно тогава тя си има любовник – Уолтър Вангър, един от продуцентите на Paramount. Той обаче няма нищо общо с предложението на студията и дори я съветва да избере офертата на конкуренцията от MGM, за да не тръгнат слухове, че е успяла да се добере до договор единствено благодарение на връзката си с него. Сякаш напук обаче Брукси подписва договор именно с Paramount. Не ѝ се снимат филми, никак дори, но ѝ трябват пари.

Флапър в Ню Йорк

Точно тогава на хоризонта се появява не друг, а самият Чарли Чаплин. Лятото на 1925 г. в Ню Йорк било горещо и без това, а срещата на Чаплин и Лулу го направила още по-горещо. По това време Чарли, вече световна знаменитост, бил женен за актрисата Лита Грей.

Дошъл в Ню Йорк за премиерата на култовия си филм „Треска за злато“. Двамата с Луиза се запознали на парти, организирано от гаджето ѝ продуцент Уолтър Вангър. Страст от пръв поглед! Любовната им афера продължила точно два славни месеца, след което скоропостижно се разделили.