Какви са отзивите за филма?

Всеки филм си има своята съдба. Слава богу, нашият тръгна по своя път. Рисков проект е, защото подходът е различен. Има зрители и професионалисти, които обичат плавния подреден разказ – не харесват този деконструиран вариант на споделяне със скокове във времето. Винаги може да изпуснеш нещо. Филмовият наратив върви, както са деконструирани съзнанието и паметта на един болен от деменция. Фрагментарно е написана и музиката от Георги Стрезов. Филмът е пъзел от текстови и звукови фрази, на пръв поглед са далечни, но сложени на времевата линия, се превръщат в хармония. 

В киното темите извън мейнстрийма на фестивалите трудно пробиват в големи форуми. 

Това е филм за тези, които се вълнуват от темата, които приемат любовта като спасение. Има хора, които се плашат и спират да гледат филма на първата минута. Други плачат. Но не съм срещнал зрител, който да не иска да говорим след това. Има хора, които знаят, че в крайна сметка човечността идва чрез любовта. И в нея е спасението. 

Какви фестивали ви предстоят? 

Лентата ни спечели наградата за най-добър национален филм на фестивала за късометражно кино „In The Palace”. Това позволи на „Денят, в който тя ще се роди“ да бъде квалифициран, за да се състезава за „Оскар“, и е причина да минем през първия праг към тази златна статуетка. „In The Palace“ е уникален за Източна Европа, защото е единственият с четири категории, позволяващи на авторите да бъдат квалифицирани за „Оскар“. От над 14 хиляди фестивала по света само около 150 имат това право и още по-малко дават шанс на национални филми да продължат напред. 

След това ни поканиха от Фестивала за късометражно кино в Корча, Албания. Последваха и „Александрия“ в Гърция, и Anatolian Short Film Festival в Истанбул. Включени сме и в селекцията на още два фестивала, но нямаме разрешение да ги обявяваме. 

И за нас е истинско чудо, че до този момент ни очакват на пет фестивала. А може би предстоят още. Дай боже!