Театърът е… спасение. От тъгата. Една от любимите ми думи на руски е „тоска“. Тя няма точен превод, защото означава и тъга, и меланхолия. Чехов много пише за нея. Даже има много хубав разказ, един от любимите ми, със същото заглавие. В него един файтонджия разказва на всеки от пътниците си за смъртта на сина си. Но никой не го слуша. Едните са пияни, на другите не им пука и му казват: „Млъкни!“. И накрая той излива цялата си мъка на кончето. В тъгата има хем тъга, хем красота, хем безнадеждност, дори заради това, че животът неминуемо свършва. Знаеш колко е тежък сценарият на „Левиатан“. Накрая завършва с един цитат на Довлатов, че истинското мъжество се състои в това да обичаш живота, знаейки всичко за него. Това го няма във филма. Звягинцев си го е написал като бележка на финала. В този смисъл ако човек е достатъчно възприемчив, както ни казваше нашият мастер: „Трябва да си много тънкокож, впечатлителен“, няма как да не ти е тъжно поне един път на ден за нещо. 

Красотата е… смятам, че е свобода. Свободните хора за мен са красиви. 

Страх ме е от… самотата. 

Тишината ми е нужна… винаги. Дори когато съм щастлива, дори когато съм тъжна. Имам нужда от тишина всеки ден по малко. 

Животът мирише на… Знам на какво би ми се искало да мирише животът. Искам да ми мирише постоянно на море. И на слънце. Обожавам морето.