Аз работя по друг начин, но този подход ми е интересен. От време на време на репетиции разказва неща, на които се смеем, но като цяло е доста мълчалив. Макар че, тъй като прекарваме време заедно и извън репетициите, като се разговори, разказва много интересни истории. Изградил е театъра „Красный факел“ в Новосибирск, имал е своя трупа. И сега всичко това го няма, а той обикаля Европа с един куфар и прави представления. Отстрани изглежда бляскаво, понеже има много работа, а всъщност живее като номад. Но трябва да се работи, за да не се мисли постоянно какво се случва. Иначе, ако мислиш, става много лошо. Трябва да се работи – работа, работа, работа! 

Имаш ли време за личен живот? 

В Петербург нямах много. И сега малко съм се затворила, но съм решила, че трябва да променя това. Аз наистина съм отговорен човек и като имам задача, не мога да си представя да не я изпълня. Преводът на книгата на Звягинцев („Филмови сценарии на Андрей Звягинцев“) ми отне много време. С Тимофей Кулябин репетирахме от средата на ноември до средата на януари. Бях започнала да превеждам. Понякога се изморявах и не бях в кондиция, но към средата на януари, когато Тимофей замина, се заех само с превода. Почти не съм излизала. Книгата излезе на 9 май.

Какво правиш, когато не работиш?

Първо се опитам да се наспя, защото много обичам да спя. И много обичам животни. Имам две котки и куче. То живее с родителите ми, но скоро ще ми го донесат да е малко и при мен. Много обичам да си прекарвам време с животните. Обичам да се виждам и с приятели, но има и дни, когато ми е хубаво да си стоя вкъщи, никъде да не ходя, да съм си сама. И да си чета.

Какви книги има в библиотеката ти?

Основно за кино и театър. Няма наръчник как да направиш представление или как да снимаш филм, обаче когато чета, това ми помага да мисля. И се стремя да чета руска литература, за да си поддържам руския. 

Как съхраняваш нежността си в професия, която изисква суровост? Как се работи с актьори?

С актьорите в театъра е като с любовта. И в двете най-важно е доверието. То трябва да бъде двупосочен процес. Ако те ти повярват и ти се доверят, е много лесно и много приятно. Всеки, разбира се, има съмнения. От тяхна страна много често има съпротива, но аз ги разбирам понеже накрая зрителят вижда тях. Това ме учи моя мастер – да съм много открита. Споделям много лични неща, защото искам и те да се разкрият, да се отворим като хора. И винаги имам за себе си яснота и вкус, на които се доверявам. Смятам, че съм обективна. Голяма магия е да се получи едно представление и изобщо не е лесно. И много зависи от отношенията между хората, които го създават. Изкуството се прави в любов.