Но успя да организираш гостуване на Андрей Звягинцев и негова панорама.

Имаше много перипетии, докато намеря финансиране и създам организация. Имах много тежки моменти и усещане, че в България все едно няма нужда от изкуство. Много съм благодарна на Дома на киното и на всички, които ми помогнаха. Когато им се обаждах и им казвах какво искам да направя и всички отговаряха – да, да, супер, нямах идея какво точно правя и как ще го направя.

Дори когато говорих със Звягинцев, не знаех откъде ще намеря пари, къде ще правим панорамата. След това трябваше да уговоря правата. Той остана много доволен и изградихме приятелски отношения. И когато му благодарих за доверието накрая, отговори: „Ама как, Теодора, то от началото беше ясно, че всичко ще е наред. Вие сте толкова отговорна!“.

Надявам се това да даде тласък. И да започнат да се случват такива неща. И да се канят повече такъв тип хора, до които младите да имат допир. 

Защо пожела да го доведеш в България?

Заради голямата ми любов и респект към творчеството му. Смятам, че е един от най-добрите европейски, даже световни режисьори. Филмите му са универсални. Като разбрах, че моят драматург Роман Должански го познава, му казах – о, Роман, искам да направя нещо с него. Той отговори – „Да, да, да!“. След няколко месеца помолих Роман да попита дали Звягинцев би дошъл в България. И Звягинцев беше отговорил веднага. А, Лили, аз така съм възпитана – като поема ангажимент, не мога да не го изпълня.

И дори в моментите, в които всичко беше много рисковано в организационен план, тире – във финансов, си казвах – няма как да не го направя. Не можех да му кажа, че няма да стане тази година. Той започва да снима филм от 15 септември, след това има монтаж, постпродукция, фестивали. Не се знае кога ще бъде свободен. И дори когато Йорданка Балканска, с която работехме заедно по организацията, ми казваше: „Абе Теди, ние май няма да успеем“, аз казвах: – Не, не, не! Ще намерим вариант. Няма как да не успеем. 

На какво се учиш в работата си с Тимофей Кулябин?

Мисля, че с него много добре се разбираме. Понеже аз, така пак съм възпитана, много обичам да ми се спазват границите. И Тимофей е такъв човек. Уважавам границите му. И мисля, че той го усеща. Това ни е втори проект след постановката „Нора“. В началото, докато се опознаем, много се притеснявах дали се справям, дали е доволен… Докато вече сме тотално на друго ниво в общуването си. Той е много умен, изключително организиран. Може да звучи странно, но за режисьор това е много рядко и много важно качество.

Тимофей така се подготвя, че на първа репетиция според мен знае как ще изглежда цялото. Казвал ми е – Теодора, ако имам репетиция, която продължава 4 часа, за нея се готвя осем. Той дава задачи на актьорите, но и огромна свобода. И не е от типа режисьори, които да им нареждат какво да правят. Обяснява им само когато види, че пропускат нещо. Казва им: „Аз ти обяснявам как съм го измислил, а живота на този персонаж го даваш ти. И как ще го изиграеш, как ще го направиш, е работа на артиста.“