И аз си спомням мириса на сняг.

Обичам сняг, защото съм скиор от дете. Качването на Витоша в ученическите ни години беше празник. Възможността да се пързаляш, да превземаш пистите, е нещо уникално! Говоря за спорта извън града. Едно от най-хубавите преживявания изобщо! И до ден днешен ме вдъхновява и вълнува силно.

Продължаваш ли да караш ски?

Да, но в последните години, за огромно съжаление, снегът свършва. Снежната зона се качва вече почти над 2000 метра, което е много тъжно. И Банско, и Боровец, които са на по-ниско ниво, остават без сняг, за съжаление. Температурите дори не могат да паднат до онези минус два - минус четири градуса, които да позволят на машините за изкуствен сняг да бълват. И ми е много тъжно.

Кои са любимите ти дестинации за ски?

Не съм ходил много извън страната. Познавам отчасти Френските Алпи, малко швейцарските – района около Цюрих. Там наистина е много хубаво, но Банско, Боровец и Чепеларе са си българските бисерчета, които много обичам.

Сервират на Камен основното ястие, което си е избрал – Рибай стек с аспержи и гриловани зеленчуци. И му поднасят три вида сол.

Много е важно – забелязва Камен – специално солта да бъде от региона, в който живееш и в който си отраснал. Използването на хималайска сол в наши гозби и ястия променя химията в организма. Най-добре е българска морска сол или най-много от страните, с които граничим.

Обичаш ли да готвиш?

Да, все пак имам три пъти спечелена „Черешката на тортата“. И тогава стана ясно, че мога да правя няколко неща, може би максимум 12. Но ги правя с голям кеф. Смятам, че е много важно да избереш какво да сервираш и да подготвиш. То трябва да е свързано със сезона, настроението на госта или гостенката, които си поканил. Тоест в една топла лятна вечер един съвсем обикновен таратор би свършил повече работа и би доставил по-голямо удоволствие, отколкото пасирана супа от спанак със сметана и с гъба от южния склон на Монблан. Хубаво е да усетиш какво му се яде на човека в момента. Да предположиш или поне да поразпиташ.

Правиш ли вечери на свещи?

Да. Вечерята на свещи е ритуал. Много е лична. И трябва да се изпълни, както жрецът изпълнява ритуал. Тоест трябва да възбудиш  и запалиш всички сетива. Да се погрижиш за всички компоненти – от температурата в стаята до ароматите на свещите. И да ги подготвиш с една-единствена цел – да доставиш наслада на човека, с когото си. Или на приятелите, с които си.

Да, струва ми се, че и двамата сме от поколенията, които умеят да обръщат внимание на това.

Да, поколенията, родени през 60-те-70-те и 80-те все още имат сетивата за това. Виждам, че и най-малките – също, слава богу! Смисълът е не да докажеш, че ястието със зелени чушки е по-вкусно на някого, който предпочита чушките да са червени. Напротив, ако знаеш, че е така, е хубаво да си го приготвил с червени и да си избрал най-вкусните червени чушки на света.  
Въобще възможността да зарадваш друг е магическо. И наистина се доближава до сетивността и уменията на жреца.  
За тези вечери на свещи ми се струва много важен и енергийният обмен.

Факт. И той прави магията.

Точно така. Интересното е, че сега, докато ме провокираш и си говорим, се сетих за два различни модела на вечеря на свещи, които са правили за мен. Сетих за вечеря, която е била толкова магнетична и мила в изпипването на всеки детайл – отношението, запалените свещи, отворената бутилка вино – всичко беше толкова красиво, че въобще нямаше значение, че предястието беше броколи със синьо сирене, което не ми е най-любимото. И обратното – може да е най-вкусното ястие, но ако е сервирано с леко неглижиране… Може би най-хубавият момент е хем да ти е вкусно, хем да ти е уютно, хем да се чувстваш обичан и желан и всичко да ти е на сърце, но това е някакъв идеален вариант. Лично аз предпочитам да доставям радост на другите и да виждам усмивките и радостта в очите им. Това е по-големият подарък. По-големият подарък е ти да зарадваш някой друг. В моя живот аз го правя по-често – раздавам награди, организирам хората. И когато някой дойде и ти даде едно кокиче, и ти каже: „Виж, пролетта дойде“, е толкова вълнуващо.

Това беше наистина много вкусно – казва Камен. – Този стек си заслужава! – поглежда телефона си и добавя: „Ааа, колко хора са ме търсили!“.