В този ден вали и е мрачно и има задръствания. С Камен Воденичаров открадваме два уютни часа за „Вечеря на свещи“ – бохемски, лежерно и леко нахално на фона на всеобщата суматоха и тежкия работен график.

Поводът да се срещнем е завръщането му на екран в БНТ в забавното куиз шоу „Последният печели“. От години по Обществената телевизия гледаме и кратките епизоди на интересната поредица „5 минути София“, продукт на компанията му „Камен Во студио“. Тази година той дебютира и като режисьор на нов за него формат – мюзикъла „Здравей! Как си, приятелю?“ в Музикалния театър.

Екранът обича Камен Воденичаров. Той има интелигентно, харизматично и фино присъствие. БНТ е телевизията, в която не само започна кариерата му, а и заедно с колегите му от „Ку-ку“ оповестиха началото на новите медии.

„Да – съгласява се той, – много се забавлявахме в БНТ. Там сме изградили кариерите си. Там направихме хиляди щуротии. Но както ненапразно казва Любен Дилов-син, онези времена приличаха на прясно навалял сняг, върху който накъдето и да тръгнеш, оставяш следи.“

Защо прие предложението да водиш „Последният печели“?

Получих го от продуцентите на предаването и веднага се обадих на Орлин (Горанов), който го водеше, за да разбера подробности и какво се случва. Той много ме насърчи да се включа. Известно време се колебаех. Тогава и колегите от БНТ настояха. И ми се видя много носталгично и приятно да имам възможността да се върна отново в Българската национална телевизия. Там сме имали шанса да направим много неща за първи път. Работата ни беше продукт на собствените ни таланти и възможности, но и времето, и средата, в която живееш и правиш каквото и да било, също са изключително важни. Може би имахме късмет в това отношение. Сега на нашите млади колеги им е по-трудно, защото дори да имат много готини идеи, някак си всичко вече е подредено и „пакетирано“. Не можеш да „ритнеш вратата“ и да влезеш, както, образно казано, направихме ние.

Дали са ти интересни куиз форматите?

Да, харесва ми да се потапям във всички тези сфери на познанието. Научавам и нови неща. Готвя се за всяко предаване. Чета написаното от сценаристите и допълнителна информация за неща, които не знам. Живеем във време, в което човек има огромна възможност да се информира. В спектакъла „Здравей! Как си, приятелю?“ в Музикалния театър имаме двама персонажи, чиито роли се изпълняват от тийнейджъри. Когато им дадохме актьорски задачи, в момента, в който ги попитахме нещо, веднага влязоха в телефоните си да го проверят. Даваш си сметка, че младото поколение може да не е толкова енциклопедично, колкото моето, но са хора, които много бързо се ориентират откъде да получат информация и как да я използват умело.

Ако участваш в куиз шоу като „Последният печели“, кои теми би избрал?

Музика, история и география. Много се интересувам от история, особено от българската. В едно от последните предавания, които снимахме, се падна въпросът кога е проведен Априлският пленум на Българската комунистическа партия. Оказа, се че никой от тримата участници – на средна възраст и млади, не успя да отговори. Толкова се зарадвах. Колегите са заснели как хвърлям картончетата и казвам: „Слава Богу! Най-накрая!“. Беше много хубаво никой да не отговори на този ужасяващ въпрос, който е загнезден в нашите умове. Главите на моето поколение са пълни с изключително излишни неща. И ако се коментира, че днес някой пренаписвал историята, това не е така. Ние – имам предвид моето поколение, учехме пренаписана история.

Да, плод на пропаганда.

Толкова велики битки, личности и събития бяха заметени под килима и изрязани, защото били против Русия и Съветския съюз. Генерал Колев или връщането на Южна Добруджа, или историята за летеца, който е отбранявал София – Списаревски, или каквото и да било, свързано с македонското революционно движение, или абдикацията на Батенберг под натиска на руския император. И това е ужасяващо!

Много се интересувам от история и покрай това, което правим с екипа за „Пет минути София“ – кратките ни филмчета, които се излъчват и по БНТ. Има ги и в YouTube. За тях събираме информация от много различни източници – в архивите и в Българска национална филмотека, и откриваме много неща. Срещаме се и с готини, възрожденски настроени хора, които ни предоставят информация.