Приличаш на човек, който харесва френска кухня. Каква кухня харесваш всъщност?

Да, харесвам френска кухня, но това не изключва любопитството ми да опитвам храните на други земи. В същото време съм изпитвал и хранителната носталгия, която настъпва, когато живееш по-дълго извън България. Усетих я, когато снимахме Survivor в Доминиканската република. Хранехме се предимно с местна кухня. След месец ти се дояжда българско сирене, кисело мляко, сарми, мусака. На втория месец става нетърпимо. А ние живяхме там три месеца и една седмица. Не може да изкараш толкова време само с киви, папая, риба и салата, подобна на маруля, която по-скоро е кактус.  

Това значи ли, че предпочиташ българска национална кухня?

Българска национална кухня е изключително силен израз. Да я наречем балканска? Тя е по-скоро версия на добре познатите ястия от Тракия, Византийската империя, Първото и Второто българско царство, Османската империя. Както казва един приятел – ние сме самостоятелна държава от 146 години. Безкрайно много обичам балканска кухня. И двете ми баби, светла им памет, едната – от Ловеч, другата – от Кюстендил, правеха най-вкусното кьопоолу, най-вкусните сарми, най-вкусното шкембе на света. Правеха различно шкембе и аз харесвах повече това в Кюстендил.

С какво беше различно?

Готвеше се без подправки. Те се добавяха после. Слагаше се и мляко. Докато Северняшкият маниер е още докато се вари, да се сложат червен, черен пипер... Много обичам и кьопоолуто с нарязани на по-едри парченца син и червен домат, печена чушка и лук вместо чесън, с магданоз и олио. Това е най-вкусното, защото става сочно. Може да се намаже на филийка. И винаги махах орехите. Просто ми изсушават и променят вкуса на всичко останало. Дори си слагах допълнително магданоз. Всеки има различни усещания за храните. Пълнените чушки например според мен трябва да са зелени. И имаме спор с моя много добра приятелка, казва се Албена, и не можем да стигнем до консенсус дали чушките трябва да бъдат червени или зелени.

Според мен – червени!

(Смее се.) А според мен – зелени.

Тоест детството ти е минало и извън София, така ли?

Да, роден съм в Първа градска болница, срещу Френската гимназия в София, но през ваканциите ходех в Ловеч и по-често – в Кюстендил. И още от детските ми години обожавам колорита, маниерите, характера и диалекта на Югозападна България. Диалектите на българския език, особено югозападните, са изключително богатство. Като чуя: „Що стана? Епа те!“ – поздрава в Кюстендил на площада, който не може да бъде преведен на никой език… И това е толкова красиво!

И наистина е богатство да чуеш говора в малките градчета в Югозападна България, и Самоков, и Благоевград, и Петрич, и Сандански, в планините… Там е чудно – миризмата на минерална вода, на сяра, или на току-що навалял сняг. И на бор. Това е нещо, което няма как да ти се случи на жълтите павета. Жълтите павета си имат друга романтика, разбира се.