грим Милена Копринарова, консултант на Armani за парфюмерии Douglas
Приличаш на човек, който харесва френска кухня. Каква кухня харесваш всъщност?
Да, харесвам френска кухня, но това не изключва любопитството ми да опитвам храните на други земи. В същото време съм изпитвал и хранителната носталгия, която настъпва, когато живееш по-дълго извън България. Усетих я, когато снимахме Survivor в Доминиканската република. Хранехме се предимно с местна кухня. След месец ти се дояжда българско сирене, кисело мляко, сарми, мусака. На втория месец става нетърпимо. А ние живяхме там три месеца и една седмица. Не може да изкараш толкова време само с киви, папая, риба и салата, подобна на маруля, която по-скоро е кактус.
Това значи ли, че предпочиташ българска национална кухня?
Българска национална кухня е изключително силен израз. Да я наречем балканска? Тя е по-скоро версия на добре познатите ястия от Тракия, Византийската империя, Първото и Второто българско царство, Османската империя. Както казва един приятел – ние сме самостоятелна държава от 146 години. Безкрайно много обичам балканска кухня. И двете ми баби, светла им памет, едната – от Ловеч, другата – от Кюстендил, правеха най-вкусното кьопоолу, най-вкусните сарми, най-вкусното шкембе на света. Правеха различно шкембе и аз харесвах повече това в Кюстендил.
С какво беше различно?
Готвеше се без подправки. Те се добавяха после. Слагаше се и мляко. Докато Северняшкият маниер е още докато се вари, да се сложат червен, черен пипер... Много обичам и кьопоолуто с нарязани на по-едри парченца син и червен домат, печена чушка и лук вместо чесън, с магданоз и олио. Това е най-вкусното, защото става сочно. Може да се намаже на филийка. И винаги махах орехите. Просто ми изсушават и променят вкуса на всичко останало. Дори си слагах допълнително магданоз. Всеки има различни усещания за храните. Пълнените чушки например според мен трябва да са зелени. И имаме спор с моя много добра приятелка, казва се Албена, и не можем да стигнем до консенсус дали чушките трябва да бъдат червени или зелени.
Според мен – червени!
(Смее се.) А според мен – зелени.
Тоест детството ти е минало и извън София, така ли?
Да, роден съм в Първа градска болница, срещу Френската гимназия в София, но през ваканциите ходех в Ловеч и по-често – в Кюстендил. И още от детските ми години обожавам колорита, маниерите, характера и диалекта на Югозападна България. Диалектите на българския език, особено югозападните, са изключително богатство. Като чуя: „Що стана? Епа те!“ – поздрава в Кюстендил на площада, който не може да бъде преведен на никой език… И това е толкова красиво!
И наистина е богатство да чуеш говора в малките градчета в Югозападна България, и Самоков, и Благоевград, и Петрич, и Сандански, в планините… Там е чудно – миризмата на минерална вода, на сяра, или на току-що навалял сняг. И на бор. Това е нещо, което няма как да ти се случи на жълтите павета. Жълтите павета си имат друга романтика, разбира се.