Усещането, че е непрекъснато следена и контролирана, било наистина непоносимо за Команечи – в тренировъчната зала трябвало да понася терора на Бела Кароли, извън нея – този на фамилията Чаушеску и на целия държавен апарат. Като дете дори не мислела за тези неща, но постепенно започнала да се чувства като заложница – без собствена воля, без собствен живот. Още тогава, в края на 70-те, през главата ѝ минала идеята за бягство на Запад. Била чувала много истории за румънци, които опитали да напуснат страната. Някои успели, други не били вече сред живите.

На втората си Олимпиада – през 1980 г. в Москва – Команечи печели два златни и два сребърни медала. Цялата зала се изправя на крака при появата ѝ. Едва на 18, тя вече е легенда. След края на Игрите румънското правителство и федерацията по спортна гимнастика решават да се възползват изцяло от имиджа на своята златна кокошчица и ѝ организират турне в Америка.

Надя и екипът ѝ обикалят 11 американски града, навсякъде са посрещнати като истински звезди. Румънската държава печели 250 хил. долара от това турне, самата Надя – 1000 долара еднократен хонорар. По-лошото е, че по време на същото това турне треньорът на Надя Бела Кароли и съпругата му Марта остават в Америка и никога повече – поне до падането на комунистическия режим – не се завръщат в Румъния. Тяхното бягство обаче преобръща живота на Надя Команечи. След завръщането си в Румъния тя е подложена на разпити, отнет ѝ е международният паспорт, не ѝ е позволено да пътува извън границите на Румъния и на практика със състезателната ѝ кариера е приключено.

Бягството

Самата гимнастичка твърди, че никога няма да се захване да пише автобиографична книга, като отказва всички предложения за официални (т.е. съгласувани с нея) биографии. Личният си живот коментира много рядко, особено пикантните подробности от миналото. Ако вярваме на слуховете обаче, след бягството на Бела и Марта в Америка Надя продължава връзката си с Нику Чаушеску, като междувременно се влюбва в актьора  и музикант Стефан Баника-младши.

Според вече цитирания Константин Панаит тя дори забременява от Стефан, а когато младият Чаушеску разбира, изпраща бодигардовете си да пребият Баника. Надя прави аборт и двамата със Стефан се разделят. Животът ѝ в Румъния се превръща в ад. Работата ѝ като треньор е силно ограничена поради невъзможността да пътува. Сянката на „Секуритате“ и на семейство Чаушеску става все по-плътна и все по-заплашително  надвисва над нея. Усещането, че собственият ѝ живот сякаш не ѝ принадлежи… Команечи е убедена, че нищо не е по-отвратително от това усещане. Идеята за бягство от затвора натрапчиво я преследва и не ѝ дава мира.

„Това никога няма да свърши и никога няма да се измъкна“ – казва си Надя през септември 1989 г., уморена до смърт от безизходицата, в която се намира, без изобщо да подозира, че само три месеца по-късно режимът на Чаушеску вече ще е история. Точно тогава среща Константин Панаит, който има опит с нелегални емигранти и се съгласява срещу 5000 долара  да организира и нейното бягство от затвора на комунистическа Румъния. Така през нощта на 27 ноември 1989 г.

Надя Команечи напуска родината си, пресичайки нелегално границата с Унгария, а по-късно – и тази на Унгария с Австрия. На летището в Австрия успяват да ѝ намерят билет за следващия полет за Америка едва след като обяснява коя е, както и причините, по които е напуснала Румъния.

Установява се в Оклахома, където скоро пристига и Константин Панаит. Предлага да ѝ стане нещо като мениджър. Надя все още не осъзнава какво се е случило с нея, къде е и какво да прави с живота си. Почти никой от семейството и приятелите ѝ в Румъния не знаят къде е. Само брат ѝ и съпругата му са известени за планираното бягство. „Плачех непрекъснато, защото си мислех, че майка ми ще умре от мъка, като разбере, но ако не го бях направила, аз щях да съм тази, която ще умре. Сега поне бях жива.“