Константин Панаит се оказва доста мрачна личност. На практика той уговаря телевизионни участия и интервюта на Надя и прибира хонорарите. Говори се, че е спечелил от нея около 200 хиляди долара, без да ѝ даде нито цент. Когато тя възроптава, той буквално я превръща в своя пленница – държи я заключена, заплашва я, малтретира я физически и психически (когато по-късно разказва за всичко това, тя не отговаря на въпроса дали е била жертва и на сексуален тормоз). Налага се брат ѝ от Румъния да организира спасителна акция.

В крайна сметка неин приятел, бивш спортист, който живее със семейството си в Монреал, успява да я „откупи“ от Панаит и я взима със себе си в Канада. Надя е в абсолютен шок – никога не е предполагала, че от един надзирател (Чаушеску) ще попадне директно в лапите на друг (Панаит). При това в западния свят, който толкова усърдно се саморекламира като свободен.

В Монреал, града, в който преди 15 години изживява първия си олимпийски триумф, за първи път усеща истинския вкус на свободата. Да, тук също не е лесно, налага ѝ се да рекламира фитнес уреди, курсове по аеробика, дори и бельо, но на този етап свободата е всичко, от което има нужда.

Съдбата е приготвила обаче ново изпитание за нея – приятелят, при когото се установява, загива при инцидент, докато се гмурка. Освен че това е поредната трагедия, която трябва да приеме, Надя спешно се нуждае от нов дом. Отново ѝ се налага да започне отначало. И тогава се сеща за своя колега гимнастик Барт Конър – онзи, който я целува по бузата, за да ѝ честити олимпийската титла от Монреал и снимката с тази целувка обикаля целия свят.  Барт ѝ помага да се завърне в Америка, в Оклахома, намира ѝ жилище и ѝ осигурява работа в собственото му спортно училище.

За първи път в живота на Надя някой мъж се грижи по този начин за нея. Въпреки това, след всичко преживяно, за нея дълго време е много трудно да се довери на Барт. Фактът, че се познават още от деца (той е само с три години по-възрастен от нея), че имат общи спомени от толкова много състезания, че са извървели сходен път, все пак си казва думата. През 1994 г. двамата се сгодяват, а две години по-къс-
но сключват брак. Не в Америка, в Румъния – по настояване на Надя.

Най-голямото постижение

Сватбата се състои в местност в непосредствена близост до столицата Букурещ. Надя за първи път стъпва на родна земя след падането на комунизма и след бягството си преди пет години. Посрещат я като национален герой, а денят на сватбеното ѝ тържество се превръща в нещо като национален празник. Заради нея Барт приема християнството и двамата сключват и църковен брак. На сватбата присъстват звезди като Арнолд Шварценегер и Робърт де Ниро, роклята на булката е изработена от японската дизайнерка Юми Кацура и е обсипана с 10 000 перли, а хиляди хора изпълват улиците на Букурещ в този ден.

В същото време отново някъде там, в Букурещ, Нику Чаушеску е на смъртно легло, болен от тежка цироза и напълно съсипан след смяната на режима в Румъния и след безпрецедентния показен разстрел на родителите му, излъчен дори и по телевизията. Само няколко месеца след сватбата на Надя той умира, едва 45-годишен. Няма информация дали двамата са се срещнали, докато гимнастичката е на румънска земя.

Днес Надя и Барт живеят в Америка и развиват школата си по гимнастика. За румънката най-голямото постижение в живота ѝ е… съпругът ѝ. Двамата имат син Дилън, който се ражда през 2006 г., когато Надя е на 45. Днес той е запален скейтбордист и прави толкова сложни каскади със скейтборда си, че когато го гледа, Надя затваря очи и започва да крещи: Слизай веднага! Ще паднеш!

Дилън, разбира се, не я слуша.