Още на 11-12 години Надя започва да печели златни медали от международни първенства и в спортните общности не само в Румъния, но и в чужбина единодушно я наричат „дете-чудо“. Режимът на румънския комунистически лидер Николае Чаушеску постепенно припознава в това дете най-доброто рекламно лице – ето какви деца ражда тази система, тази идеология и едва ли не самият Чаушеску! Колкото повече медали носи Команечи, толкова по-сериозен става интересът на властта към нея.

След 1989 г. и разсекретяването на архивите на „Секуритате“ наяве излиза истината за чудовищния надзор, на който е била подложена Надя от румънските специални служби. Тайната полиция започва да следи Команечи, когато тя е на 13, и продължава чак докато гимнастичката не напуска страната през 1989 г. в навечерието на рухването на режима на Чаушеску. Ангажирани са невероятни по мащаб технически, кадрови и логистични ресурси.

Инсталирани са микрофони във всеки дом, който тя обитава, дори в хотелските стаи и в стаите в спортните бази. Ангажирани са всевъзможни информатори, чиято задача е редовно да докладват за това какво се случва с Надя Команечи – какво прави, какво говори, колко и как тренира, кои са приятелите ѝ, кои са хората, с които не се разбира, какво планира, за какво мечтае. Журналисти, хореографи на отбора, помощник-треньори…

Старателно наблюдавани, документирани и описвани са всичките ѝ участия на състезания, пътувания, спречквания с треньора, заболявания и контузии, лични разговори, телефонни разговори, интервюта. Дори сред приятелите ѝ има информатори. Причината е, че властта най-вече е обсебена от страха, че Надя може да избяга в чужбина или да бъде вербувана от чужди правителства. На Николае и Елена Чаушеску славата и  победите на гимнастичката се услаждат особено много. Те самите започват да се оглеждат в благородния блясък на нейните медали. По някакъв странен начин малкото момиче легитимира целия им режим и тях самите пред света. Нещата стигат дотам, че когато между Надя и треньора ѝ избухвал конфликт, „Секуритате“ или дори лично Елена Чаушеску се намесвали, за да оправят нещата.

Най-добрата

Окото на „Биг Брадър“ става особено зорко и параноично-тревожно след триумфа на Команечи на Олимпийските игри в Монреал пред 1976 г., когато 14-годишното момиче се превръща в световна звезда с трите си златни медала и с определяното от мнозина като съвършено изпълнение на успоредка влиза в историята на спортната гимнастика като първата състезателка, получила на олимпиада най-високата възможна оценка – пълно 10.

Успехът на Команечи се превръща в нещо като… скандал. Не само заради невръстната ѝ възраст, но и заради високорисковите елементи и очевидната ѝ безстрашност. Самата гимнастичка неведнъж е давала в интервюта своето обяснение за феноменалната си кариера. „Никога не съм се страхувала. Когато бях малка, се качвах на най-високото дърво и се катерех нагоре, за да стигна чак до върха му. Майка ми изпадаше в ужас, викаше ми да слизам, защото ще падна. Но аз знаех, чувствах, че няма да падна“ – разказва тя.

Едно от най-трудните салта на успоредка и до днес носи нейното име – салто „Команечи“ – и се изпълнява изключително рядко, поради своята опасна сложност. Единствените, които не са изненадани от олимпийския успех на румънската тийнейджърка, са… самата тя и треньорът ѝ Бела Кароли. „Аз не бях дете-чудо. Просто тренирах часове, дни, седмици, месеци за елемент, който в състезанието трае само миг. Когато си наумех, че ще усвоя някой елемент, колкото и да е труден, просто не спирах да тренирам, докато не го направех. Харесваше ми да е трудно, да е невъзможно“ – отговаря Надя на всички онези, които посочват като основната причина за успеха ѝ драконовските методи на нейния треньор.