Надя Команечи - бягство от затвора
На зрелищното откриване на тазгодишните Олимпийски игри в Париж в последния етап от щафетата с огъня испанската тенис звезда Рафаел Надал качи факлата на лодка, в която вече бяха настанени трима велики спортисти и олимпийски шампиони – Серина Уилямс, Карл Люис и Надя Команечи.
Ирина Иванова 09 December 2024
Една снимка на Команечи от Олимпийските игри в Монреал обикаля света – на нея американският гимнастик и също олимпийски шампион Барт Конър я целува по бузата. Двамата се познават от предишни състезания. Тогава Надя не му обръща голямо внимание. „Бях дете и спортът бе единственото, което ме вълнуваше. Не се интересувах от момчета“ – обяснява тя. Съдбата обаче си има едно наум.
При завръщането си в родината детето-чудо на румънската спортна гимнастика е посрещнато на летището от възторжена тълпа, наброяваща поне 1000 души. Николае Чаушеску ѝ присъжда званието „Герой на социалистическия труд“, което се дава за изключителни постижения. Два дни по-късно Надя отново е в тренировъчната зала.
Принцесата и семейство Чаушеску
В следващите години Команечи печели златни медали на всички световни и европейски първенства, но и примката, поставена около врата ѝ от режима на Чаушеску, се затяга все по-здраво. Конфликтите с треньорския щаб и най-вече с личния ѝ треньор Бела Кароли стават все по-тежки, проблемите с килограмите все по-сериозни, а дисциплината ѝ, от която всички доскоро се възхищават, сега се проявява като инат и твърдоглавие. Момиченцето се превръщало в жена и тази жена не допускала да бъде третирана като момиченце.
Ако слуховете са верни, по това време – когато Надя е 16–17-годишна – в живота ѝ се появява Нику Чаушеску, най-малкият син на Николае и Елена Чаушеску. Команечи се запознава с него веднага след Олимпиадата в Монреал, когато е поканена в двореца на Чаушеску и посрещаната от цялото му семейство – жест, който трябвало да бъде отчетен като огромна чест.
„Принц“ Нику, с 10 години по-голям от нея, вече бил известен със запоите и страстта си по комара и жените. Елена Чаушеску, матроната в първото семейство на Румъния, просто се влюбва в Надя. Макар гимнастичката да е едва 14-годишна, Елена е убедена, че съвсем скоро това невинно, но много амбициозно момиче, което вече цял свят познава и уважава, би могла да се превърне в най-добрата съпруга за нейния доста разглезен от влиянието и парите на баща си син. Като резултат Команечи е подложена на още по-строг денонощен контрол под специалния надзор на госпожа Чаушеску.
В официалните си интервюта Надя отрича да е имала връзка със сина на комунистическия лидер. По думите ѝ са били просто приятели. В интервю за румънския таблоид Libertatea Константин Панаит – човекът, организирал нелегалното емигриране на Команечи в Америка през 1989 г. – твърди, че Нику и Надя са били заедно в продължение на няколко години и че синът на вожда е бил изключително ревнив и собственически настроен към нея, което с течение на времето тя приемала все по-трудно. Според Панаит Нику се обаждал на Надя и просто ѝ казвал: „Идвай!“. Изпращал ѝ кола, а когато тя пристигала при него, той най-често бил вече пиян или дрогиран. Така или иначе никой не можел да откаже на един Чаушеску, без да рискува кариерата, социалното си положение или дори живота си – не само своите, но и на своите близки.