На зрелищното откриване на тазгодишните Олимпийски игри в Париж в последния етап от щафетата с огъня испанската тенис звезда Рафаел Надал качи факлата на лодка, в която вече бяха настанени трима велики спортисти и олимпийски шампиони – Серина Уилямс, Карл Люис и Надя Команечи.

Едва ли някой от зрителите на спектакъла е попитал: коя е Серина Уилямс, все пак съвсем доскоро тя бе богинята в женския тенис. Огромна част от публиката със сигурност си спомня и лекоатлета Карл Люис, носител на седем златни медала от четири олимпиади и избран за „спортист на 20. век“.

Със сигурност обаче мнозина са забравили или пък никога не са знаели коя е Надя Команечи, някогашното дете-чудо на румънската и на световната спортна гимнастика. На 18 юли 2024 г. се навършиха 48 години от онзи паметен ден на Олимпийските игри в Монреал през 1976 г., когато 14-годишната тогава Команечи оставя съдиите без дъх, принуждавайки ги единодушно да ѝ дадат най-високата оценка – пълно 10. За първи път на олимпийски игри в историята на този спорт!

Как малката гимнастичка с нахални и самоуверени до безобразие очи постави родната си Румъния сред великите сили в спортната гимнастика, превърна се по неволя в емблема на успеха за тоталитарния режим на Николае Чаушеску, попадна в капана на „Секуритате“, всеизвестната румънска спецслужба, и едва се спаси, бягайки в Америка през 1989 г., броени дни преди падането на комунистическия режим в нашата северна съседка?

Историята на Надя Команечи е истински трилър, в който са намесени неумолим и може би жесток, но гениален треньор, политически вожд диктатор с мегаломански амбиции и не по-малко властната му жена, техният влюбчив и разглезен син, Желязната завеса, Студената война и момичето, което винаги е мечтало само за едно – за истинска свобода.

ДРЕВЕН ВОИН В ТЯЛО НА ДЕТЕ
- От колко години се състезаваш, Надя?
- От първи клас.
- Представяше ли си, че ще спечелиш и двете
състезания в Букурещ?
- Да.
- Толкова ли категорично вярваше в себе си?
- Да.
- Кое сега е най-голямото ти желание по отношение на гимнастиката?
- Искам да спечеля Националния шампионат.
- Мислиш ли, че ще успееш да го направиш?
- Да. Ако не тази година, то следващата със сигурност.

Годината е 1973-та. Надя Команечи е на 12 години, когато дава това „интервю“, и току-що е победила на международно състезание повечето от „големите“ в спортната гимнастика. Журналистът отбелязва, че със своята почти арогантна самоувереност тя му напомня младия Касиус Клей (това е рожденото име на боксовата легенда Мохамед Али, б.р.). През следващата година Надя наистина печели не само Националния шампионат, но и няколко златни медала на различни уреди на европейското първенство.  (Тук е важно да се отбележи, че днес правилникът забранява участието на гимнастички под 16-годишна възраст на големи първенства и ги поставя в отделна категория.)

Малката голяма звезда на румънския спорт е родена в градчето Онещ в Карпатите. Баща ѝ Георге е автомонтьор, а майка ѝ Стефания – счетоводителка. Надя има по-малък брат Адриан. Майка ѝ я записва на гимнастика, когато е едва петгодишна, за да изразходва малката някъде разрушителната си в домашна обстановка енергия. „Тя чупеше мебели, непрекъснато вилнееше из апартамента“ – казва Стефания Команечи по-късно, когато дъщеря ѝ е вече сензация в гимнастиката.

Малката е на седем, когато в школата, в която тренира, се появява Бела Кароли. Днес Кароли има спорната слава на най-великия и най-жестокия треньор по спортна гимнастика в историята на този спорт, създал не само цяло поколение шампионки в Румъния и въобще цялата румънска школа по гимнастика  по време на комунизма, но по-късно, след бягството си в САЩ, превърнал американската спортна гимнастика в номер 1 в света.

В края на 60-те Кароли, заедно със съпругата си Марта започват да търсят талантливи деца из школите в цяла Румъния. Така откриват своя диамант – малката Надя Команечи. Още от първите им съвместни тренировки и Бела, и Марта разбират, че това момиче сякаш е обладано от духа на древен воин. Да, тя била феноменално гъвкава, темпераментна, артистична, притежавала бързина и взривна мощ, но не това било най-ценното в нея. Надя била маниакално дисциплинирана, изключително смела и амбициозна и имала непоклатима, желязна психика. Бела Кароли се почувствал предизвикан да работи с нея, нищо че била все още малко дете.

Тогавашните треньорски методи на Бела Кароли днес са подлагани на унищожителна критика, а според някои са дори подсъдни. Десетилетия по-късно гимнастички, тренирали под негово ръководство, свидетелстват, че са били обиждани, тероризирани с безкрайни тежки тренировки и мъчителни диети, принуждавани да се състезават с контузии и дори удряни, докато от носа им не потичала кръв. Самата Надя запазва мълчание по въпроса и никога не си позволява да говори против треньора си. Единственият ѝ коментар е: „Би било страхотно, ако имаше начин да постигаме големи успехи с малко работа, но такъв начин няма“.

В пипалата на октопода

След падането на Желязната завеса и разсекретяването на архивите на „Секуритате“, румънските специални служби, на бял свят излизат доноси, в които се споменава, че в частен разговор Надя Команечи все пак е обсъждала „тоталитарния режим“ на Бела Кароли – как например я е принуждавал да стои в сауна, докато не ѝ прилошее, за да свали килограми, как я е наричал „дебела“ и „слабоумна“ и как я е подлагал на тридневен глад преди състезания. Все пак за треньора всичко е ясно още от самото начало. Когато Надя започва да постига успех след успех – все по-впечатляващи за толкова малко дете, Кароли казва: „Ако не я сполети сериозна контузия – което е единствената опасност, която може да спре такъв голям талант, Надя за нула време ще се озове сред най-добрите гимнастички в света. Не се съмнявам в това“. Треньорът греши само за едно – тя не се озовава сред най-добрите, тя става най-добрата.

На 10–12-годишна възраст детето чудо на румънската спортна гимнастика печели всички титли при децата, после – при юношите. На международни състезания се случва същото. Тя е непоклатима – отива, побеждава и продължава да тренира за следващото състезание. Животът ѝ преминава в залата, на тренировъчни лагери и на състезания. Режимът ѝ е спартански – 100 г месо със салата на обяд и още толкова плюс порция задушени зеленчуци на вечеря. Три кофички кисело мляко на ден. Една ябълка. В началото няма проблем, но когато навлиза в пубертета, апетитът ѝ рязко нараства. Бела Кароли започва да се притеснява – „златната кокошчица“, която носи слава на родината, но и на него самия, започва да осъзнава, че има и друг свят, и друг живот извън залата. Тя вече е склонна да му отговаря, да не се подчинява, да не се съгласява с него, а веднъж дори напуска тренировката по средата. Именно тогава, в ранното ѝ тийнейджърство, в живота на Команечи започва да се намесва все по-агресивно всевиждащото и всезнаещо око на „Секуритате“.