Да обичаш вятъра, или Исландия в деня на есенното равноденствие
Описват я с клишето „огън и лед“ и, какво да се прави, то е вярно. Исландия е доказателството, че планетата е още жива – кръвта ѝ продължава да клокочи дълбоко под краката ни.
текст и фотография Емил Данаилов 08 October 2024
Дори и край морето животът е бил изтощителна битка за оцеляване само допреди един век – неплодородна земя, вулканични изригвания, предизвикващи повсеместен глад, убийствени епидемии от чума и едра шарка, стопяващи и без това малобройното население, та чак и пиратски набези – през 1627 г. араби отвличат неколкостотин мъже и жени и ги продават на робските пазари в Северна Африка.
Нещо хубаво? Да, поради отдалечеността му на острова няма комари – тези безпощадни мъчители на тундрите от Аляска до Сибир. Малка утеха.
Но ето че това, което за цял свят е било кошмарна катастрофа, за исландците се оказва неочакван трамплин към по-добро бъдеще. През Втората световна война на острова се настаняват британски и американски войници (числеността им била по-голяма от броя на исландските мъже), правителствата им влагат много средства в местната икономика и в края на войната бедната и непривлекателна Исландия се оказва една от най-богатите държави в Европа.
Просперитетът ѝ продължава и до днес, „висок стандарт“ е другото ѝ име. Технологиите също оказват влияние – буйният нрав на исландската тектоника, това вечно проклятие, е усмирен и опитомен в полза на човека. Почти цялата енергия, която произвежда Исландия, е от възобновяеми източници и богатството се ползва от всички – исландските домакинства се отопляват с геотермални води и това им струва много малка част от месечния доход.
В крак с устойчивото развитие са започнали да залесяват отново с дървета, които в миналото недалновидно са изсекли. Поради факта, че Исландия е изолиран остров, по-труден за решаване е бил проблемът как да изнасят огромното количество електроенергия, което могат да произвеждат от изобилните вода и пара. Затова създават производства, себестойността на чиято продукция се определя в значителна част от електроенергията. Например преработват алуминиева руда, която внасят с кораби, и изнасят алуминий.
Въпреки високия стандарт на живот Исландия продължава да бъде най-рядко населената държава в Европа, като жителите ѝ са съвсем неравномерно разпределени – две трети от исландците обитават столицата Рейкявик и съвсем близките до нея градове. Другите селища наброяват от няколко стотици души до една-две хиляди, а най-малките са буквално от по няколко къщи с един смесен магазин, разположен до основния път, който обикаля острова. По този път движение почти няма. Това, което обаче има, са работещи млади мъже и жени от Източна Европа.
Само поляците в Исландия са над двайсет хиляди! Недостигът на работна ръка и високото заплащане превръщат Исландия в своеобразен северен Дубай. Привличането на чужденци, особено млади, има и друго основание. Вековната изолация на малката островна популация е създала сериозен медицински проблем – генетични заболявания вследствие на кръвосмешението. Някога първите скандинавци, заселили острова, водели със себе си келтски робини от земите на днешните Шотландия и Ирландия, но оттогава в това затворено общество не е вливана нова кръв.
Сега е разработено мобилно приложение, с което можеш да провериш дали човекът, с когото излизаш отскоро на среща, не ти е роднина. Такива са исландците – практични.
Това личи и в изчистения до скучност съвременен архитектурен дизайн (най-старите сгради са от XIX век и са рядкост), и в разни неочаквани решения – като това кръстовете в някои гробища да бъдат поставяни гръб с гръб в двете противоположни посоки, за да се оформят по-големи и удобни алеи между гробовете. Дали тази рационалност има някаква връзка с факта, че исландският парламент е един от най-старите в света? Много, много вероятно.
Денят преваля. От утре Исландия ще започне да потъва все по-дълбоко в полярната нощ. Но сега е още светло и от високото място, на което съм, се открива възторгваща гледка – безбрежен простор, нарисуван с две-три прости мазки – черният пясък разделя сивото на океана от зеленото на вездесъщия мъх, а една тънка ивичка бяла пяна, поръбила плажа, води тази пестелива палитра чак до далечния хоризонт.
Но ми е трудно да я съзерцавам – вятърът така се е разбеснял, че едва се удържам на краката си. „Дъщеря ми отиде да живее в Европа – надвиква свистенето исландецът до мен. – Питам я какво ѝ липсва от дома и тя ми казва, че вятърът.“ „Наистина ли?!“, обръщам се невярващ към него. „Да, и аз обичам нашия вятър“, примижава срещу студеното слънце той. Какво ли им напява този вихрен злосторник? Думите на някоя стара исландска сага, чиято мелодия аз, чужденецът, уви, никога не ще доловя?
Върнахме се от обиколка Исландия преди 2 седмици. Вятърът на моменти беше бесен+ дъжд. Много поетичен и точен пътепис. Благодаря!