Да обичаш вятъра, или Исландия в деня на есенното равноденствие
Описват я с клишето „огън и лед“ и, какво да се прави, то е вярно. Исландия е доказателството, че планетата е още жива – кръвта ѝ продължава да клокочи дълбоко под краката ни.
текст и фотография Емил Данаилов 08 October 2024
Вулкани бълват разтопена магма върху съскащия сняг, гейзери обвиват в пара долините и разнасят миризма на сяра. От другата страна на термометъра е масивният вечен лед, покриващ голяма част от територията на страната, нестопим дори и от топлия Гълфстрийм – океанското течение, заради което исландският климат не е чак толкова студен, но пък е причина времето всеки ден да е толкова динамично.
Сблъсъкът на всички природни стихии създава неповторим пейзаж, подобен на който може би има само в Камчатка. Стотици квадратни километри застинала на бабуни лава – непроходим карфиол, покрит с хлъзгав мъх. Невероятен черен ледник, засипан с пепел от близко изригване.
Мрачни скални кули като проядени зъби на гигантски чудовища, в които океанските вълни се разбиват с монотонно упорство. Пещера в старата лава, сътворена от някога нажежените потоци, същи търбух на исполински червей.
Стряскащо черни плажове, върху които искрят дантелени парчета прозрачен лед. И водопади, навсякъде водопади – грохотният глас на могъщи реки. Дива, сурова природа, съвсем безразлична към нашата антропоцентричност, природа, сред която човек се чувства попаднал случайно и не на място.
Тази геологическа вакханалия предопределя не само характерния исландски пейзаж, но и живота на исландците до степен, която трудно можем да си представим.
Едва ли има друго място на света, в което хората да имат по-странни грижи. Например да дълбаят широки улеи в трудния терен, които да отвеждат течащата лава от следващото изригване право към морето. Или пък да подготвят евакуационен план за момента, в който близкият вулкан отново избълва насъбралата се в утробата му вода и залее с нея всичко по пътя си надолу. Ако това се случи, жителите на малкото градче Вик трябва да се съберат в… гробищата. Просто там е най-безопасно – на един висок хълм са.
Трудно се живее на такова място. Вероятно това е причината 1200 години след заселването на острова исландците да наброяват едва 370 000 души на територия почти колкото България. Всъщност населено е само крайбрежието. Вътрешността е безбрежна, студена, враждебна пустош, непригодна за обитаване.
Върнахме се от обиколка Исландия преди 2 седмици. Вятърът на моменти беше бесен+ дъжд. Много поетичен и точен пътепис. Благодаря!