Съкровищата на Пулия - красотата на живота по италиански

Станислава Айви 30 October 2024

Снимка: личен архив и splash

Италия е сред най-големите страсти на всички пътешественици и сред моите лични фаворити. Смея да твърдя, че съм имала шанса да опозная много от местата, които правят преживяването la dolce vita.

Но за да се насладим наистина, никога не трябва да забравяме, че разликата между Северна и Южна Италия е огромна – и в начина на живот, и в комуникацията, и във възприемането на обстоятелствата. И да възприемаме срещата с тях като забавни приключения.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО КОЛА ПОД НАЕМ

Кацайки в Бари с намерение за обиколка из цяла Пулия, е абсолютно задължително да се сдобиеш с кола под наем и съответно да има поне един шофьор в компанията. Предварително бях запазила колата, но като отидох да я взема, се оказа, че трябва да изчакаме поне час. Няколко пъти ни беше предложена допълнителна застраховка на стойност два пъти колкото стойността на наема за колата и бяхме заплашени със сериозни цифри, ако нещо се случи, дори и минимално одраскване.

Като опитни шофьори с много стаж шофиране в Италия, Мароко и САЩ, избрахме да не добавяме застраховката. Този избор обаче някак си остана да витае във въздуха още с тръгването и без да предизвикваме съдбата, сякаш някой друг беше свършил тази работа вече.   

ДА СЕ ВЪРТИШ В ЛОКОРОТОНДО

Скрито и адски симпатично, то е по пътя към далеч по-известното градче Алберобело. Историческият център на Локоротондо е с кръгла форма и е разположен на 400-метров хълм. Оттам идва и името му, което буквално преведено означава „кръгло място“.

Дори когато се разхождате из улиците на града, имате чувството, че се въртите в кръг. Ние обаче оставяме разходката за след ранен обяд, тъй като ранен полет плюс чакане за кола, поне за мен рязко отваря апетита. Насочваме се към много приятното местенце Bespoke Puglia Risto Bistrot и започва истинската наслада от италианския живот в компанията на традиционни мезета, паста орикете (типична за Пулия), малките хлебни охлювчета също много тачени тук – тарали (ползват се дори в десерти), и разбира се, аперол.

Центърът на градчето се обикаля доста бързо, но наистина нямаш никакъв проблем с това, че се завърташ в кръг сред малките италиански улички, пълни с усмихнати хора, магазинчета и заведения.

ЗНАЦИТЕ НА АЛБЕРОБЕЛО

Не си представям как отиваш до Пулия и не отскачаш до Алберобело – един от най-важните символи на региона. Малко градче, което е известно със своите наистина уникални трули. Уникални са, защото такива има само в този район на Италия и никъде другаде по света. Необичайната им архитектура е с голяма историческа стойност и са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

В околностите има и други места с трули, но в Алберобело те са най-много. Причината за тяхната поява е съвсем практична – високите данъци, с които били облагани обичайните къщи. Бедните селяни в района започнали да строят само с камъни и да не измазват, като по този начин къщите им не подлежали на облагане. Използвали за съхранение на реколта горната част на купола, а покрива често увенчавали с голям бял знак – слънце, кръст, полумесец, разбито сърце. Те са нещо като татуировка и само стопанинът знае какво точно символизират.

Естествено, най-добрата идея е и самият ти да прекараш нощта в някоя трула. Така и правим – Trullo antica bellezа е наистина очарователна. А вечерната разходка из малките улички разкрива прекрасни гледки и няма как да не видиш най-различни пози и кадри за инстаграм. Истината е, че всеки ъгъл е подходящ за това. Не успяваме да влезем в първия ресторант, пред който има огромна опашка, но попадаме в Ristorante Casa Nova.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР