MARINA DI PESCOLUSE

На следващия ден се насочваме към Малдивите на Салерно, или иначе казано Marina di Pescoluse. Може би единственият проблем е, че е адски топло и е събота, което значи, че е пълно с хора.

Стигаме до най-крайната точка на плажа, но за съжаление, не успяваме този път да се преборим с машината за паркиране и се налага да пробваме паркинг. Предложението е паркинг плюс шезлонг и чадъри за общо 25 евро. Уви, когато виждаме мястото, бързо става ясно, че няма да останем там – до кофи за боклук и на такова разстояние от морето, че можеш евентуално да го видиш с бинокъл. Дори не трябва да обясняваме нищо обаче, човекът бързо ни връща парите и продължаваме към следващ паркинг.

Тук колите са изключително гъсто паркирани, но намираме място. Най-после идва моментът за вкусни миди на плажа и цял ден под чадъра и в морето. Водата наистина е кристално чиста и спокойна, независимо колко много хора има. За съжаление, денят не завършва толкова добре, тъй като на паркинга заварваме друга кола, паркирала почти върху нашата. Измъкваме се (слава богу почти нищо ѝ няма на колата ни), но безумието на това паркиране си остава повод за притеснение и по-нататък. Притеснението се превръща и в шега към финала на вечерта.

В малките италиански градчета нощният живот не продължава прекалено дълго и след вечерно питие се връщаме в нашата трула. Практичен съвет за всички шофьори (тъй като явно треперенето около колата е тънката нишка на тази история) е винаги да се внимава с паркирането – в Алберобело беше най-евтината възможност, но трябва да се пребориш с паркометъра, който невинаги приема карти, предпочита монети.