Благодарение на нея Пиер Карден и екипът му стъпват в китайската столица. Мадам Сун организира първото дефиле на чуждестранен дизайнер в Пекин и създава първата китайска модна агенция, която работи с офиси на няколко големи агенции в Париж.

Когато говори за Сун и Марин и влиянието им върху живота ѝ, първата китайска топмоделка Кай дьо Бак се просълзява и споделя, че до олтара в Париж я отвежда нейният професионален кръстник Пиер Карден, но вратите на новия ѝ живот във френската столица отварят Марин и Сун, които тя нарича „повече от майка и баща“.

Симбиозата между Карден и Сун е толкова силна, че благодарение на нея в Китай стъпва не само марката Pierre Cardin, но и прочутият ресторант Maxim, създаден от Карден през 1981 година. Двамата заедно стартират амбициозното и мащабно приключение – Maxim’s de Paris в Пекин. Под нейно ръководство ресторантът внася нов живот и естетика в многомилионния град, превръща се в център за срещи на китайски авангардни художници и музиканти. Тя организира и визитите на две легенди от Франция – модния дизайнер Ив Сен Лоран и френската кинозвезда Ален Делон.
С ясната идея, че културата и изкуството могат да променят живота на хората, да ги вдъхновяват и да ги правят по-добра версия на самите себе си, мадам Сун се обръща към историята и традициите. В по-късните години на живота си планира и организира първото модно ревю, което представя петте китайски династии, за да популяризира историческия китайски костюм по света.

Боряна Върбанова: Майка ми вярваше в силата на доброто

Какъв е първият ти спомен от майка ти и баща ти и с какво си обясняваш тяхната любовна и артистична симбиоза?

Спомням си първите ни години в България, живеехме в две тавански стаи. Прозорците гледаха към слънчевите лъчи, отразени от златните кубета на храма „Александър Невски“. Баща ми бил направил първата си изложба с китайска живопис и парите от продадените картини, както са били в плик, ги дал на майка ми и ѝ казал да иде да купи подаръци за нея и за семейството ѝ в Пекин. Тя отишла в ЦУМ и докато разглеждала по щандовете, без да разбере как, се озовала без плика с парите. Връща се, но не смее да се прибере, а стои на стълбите и плаче. Там я заварва баща ми. Първо изпада в паника, представя си най-лошото. Но като разбира каква е причината за отчаянието ѝ, я успокоява с думите: „Пари пак ще спечелим, нали сме млади и можем да работим“.

Коя е силата, която задвижи толкова много звезди, два континента и многобройни предизвикателства по пътя, за да може тя и той да станат едно и да се появите вие – ти и брат ти Феникс?

Майка ми и баща ми са били винаги ин и ян, допълващи се в едно цяло елементи и това ги е държало заедно. Майка ми казваше: „Били сме заедно преди, сега сме заедно и пак ще бъдем заедно и в следващия живот!“.

Как изглеждаха дните у дома – какво семейство бяха те? Какво беше усещането за живота между София, Париж и Пекин?

Домът ни беше винаги с отворени врати за всички – и студенти, и приятели, и колеги на баща ми, хора на изкуството, киното, музиката. Помня, че прибирайки се у дома на улица „Оборище“ 43, сме заварвали приятели да ни чакат на масата и да си пийват. В същия дом имаше станове, където се изпълняваха повечето лични проекти на баща ми, а в кухнята се боядисваше прежда.

Изложбата, посветена на мадам Сун, в Хонконг, проследява онова, което е почти невъзможно да се обхване в един проект – нейната невероятна работоспособност, отдаденост и страст към изкуството, модата, киното...

Майка ми беше наистина жена с много широк спектър и таланти както на художник живописец и портретист със собствен почерк, така и на съавтор и съучастник в създаването на съвременни текстилни произведения заедно с баща ми. Нейният талант да посредничи за творчески проекти между Китай и Франция е блестящ. Имаше много приятели – от всякакви среди и на всяка възраст. Дидона Явашева в писмо до Кристо описва майка ми като „някаква китайска птица, която не стъпва на земята, ами само прелита измежду хората“.

Колекцията ѝ от исторически традиционни китайски одежди е безценна. Кога у нея се оформи идеята да се посвети на това изискващо много време, усилия и средства хоби, призвание, мисия?

Представяйки колекции на Пиер Карден в Китай, тя започна да събира и съгражда тази лична колекция от китайски исторически костюми. Представяше я пред публика под формата на съвременни модни ревюта, комбинирани с традиционни танци, исторически сцени, шаолин кунгфу, нещо като спектакъл вариете. Възприемаше всичко това като мисия за свързването на древната китайска традиция с европейската култура.

Благодарение на мадам Сун Забраненият град отваря врати за снимките на филма на Бернардо Бертолучи „Последният император“, а самата тя има малка, но запомняща се роля във филма. Какво си спомняш от този период?

Благодарение на първия ресторант със смесени капитали Maxim’s de Paris в Пекин, който стана място за срещи и общуване на хора от различни културни среди и държави, се създаде силен артистичен кръг. В него бяха Бертолучи, Джанг Имоу, Гонг Ли, Цуей Дзиен, Дзянг Вен, Лю Сяоцин, Ален Делон и много други. Това място се оформи като артистичен и културен международен салон. Майка ми бе посредник и медиатор в тези отношения, които дотогава са били много затворен и трудно проходим терен.

Ти си пазителят на безценно съкровище – наследството на мадам Сун. То оживява и в книгата, която носи заглавието на изложбата и ще се появи през септември в каталога на Thames&Hudson. Сигурно е предизвикателство да се опише аурата ѝ с няколко думи, но би ли опитала за читателите на EVA?

Мадам Сун, майка ми, Сунчето, както я наричат приятелите ѝ и баща ми Марин, проф. Върбанов, имаше дарба и много силна вяра в доброто и в това, че е предопределена от съдбата да бъде мост между тези преди нас и тези, които ще продължат след нас. Тази древна философия изповядваше и баща ми като творец, учител, създател на школа. Мисля си, че това е силата на духа.