Животът е сама жена на сцена

Да владееш сцената и публиката без помощта на други актьори е голямо предизвикателство. Камелия Тодорова и „Моят глас“, Яна Маринова и „Куци ангели“, Людмила Сланева и „Джими с бялата фланелка“

Краси Генова 27 August 2022

Снимка: личен архив

 

Яна Маринова и „Куци ангели“

Актриса с особен натюрел, която подчинява сцената с отдаденост и едва доловима арогантност. Понякога човек има усещането, че от устата на Яна Маринова може да излезе всичко, което носи надписа Истина, дори да е нелицеприятно. Във формата на моноспектакъла Яна се впусна безстрашно, като истински трубадур на справедливостта. Героинята й е художничка на икони, която се опитва да вкара в правия път „градските примитиви от селски тип“, както ги нарича самата тя. Яна Николова Гуглева – по прякор Гугулето, е провокативен образ, който предизвиква на дуел силите на доброто и злото.



Какво ви спечели за този спектакъл?

Малко са добрите пиеси, написани в България след 1989-та – като тематика, форма и като адекватност на това, в което живеем вече повече от 30 години. „Куци ангели“ на Владо Трифонов – като сентенция и като текст, е от много малкото изключения. Във века на виртуалното общуване, виртуалния секс, виртуалната реалност, във времето на разпищолени супергерои с неясна мотивация, лъскави чорапогащници и скучна всесилност се появи родният отмъстител – Яна Николова Гуглева-Гуглето. Реално-нереална история за една чувствителна душа с характер на легирана стомана в реално-нереалната ни държава.

Куци ли са ангелите ни?

Окуцяват, когато паднат, защото са летели, а ние не сме им повярвали. И нас са искали да научат, но все някое рогато те дърпа отдолу да си опърлиш крилете на огъня. Винаги съм знаела, че трябва да отглеждаш толкова демони,  колкото можеш да убиеш. После го прочетох някъде и си помислих, че някой ми е откраднал мисълта. И накрая разбрах, че когато ти дойде времето да летиш, ще срещнеш безброй хора със смели мисли като твоите, но само ако посмееш да скочиш, без да се страхуваш, че ще паднеш.

Какво би посъветвала Гуглето жените, които не са винаги на висок ток и в чорапогащи?

Ако тези жени са не винаги, а само когато им е приятно, на висок ток, то Гуглето е последният човек на света, който ще ги съветва. Тя просто е една от тях. Ако става въпрос за мода – Гуглето с вълнените си български чорапи е закачка към съвременните авенджъри от филмите, натикани насила в лъскави чорапогащи от глава до пети. Нейната работа за вършене е с обикновените простаци, насилници, политици и общественици – лъжци за слава, власт и пари. „Велики световни отмъстители“, тръгнали да завладяват „отлъчилите се овце“ с ракети, танкове и ядрени оръжия. Отмъстители, които отмъщават на света, че не иска да ги величае.

Отмъстителка ли е Гуглето? На какво и защо отмъщава?

Гуглето е един действителен български герой, с вълнени чорапи и точен мерник. Тя обича от цялото си сърце Бог, хората и един важен за нея човек. Стреля, защото някой просто трябва да свърши мръсната работа. Щом Бог ѝ е отредил ролята да им троши капачките на псевдожурналистите, псевдополитиците, псевдопоповете и обикновените простаци, Гуглето ще я изпълни с нужната любов и загриженост. Помага им да чистят и възпитават душите си и да не страдат, отвратени и отчаяни от пороците си. Гуглето е чиста проба любов, съчувствие и страст.

Кое е по-заразно – доброто или злото?

Еднакво заразни са, но злото удовлетворява по-бързо и лесно. То е пламъче, което пали, точно когато го искаш. И щом не си подготвен, не успяваш да го овладееш, превръща се в пожар, а после в пепел. За доброто трябва търпение и усилие на волята, за да изчакаш по-голямата „награда, наслада...“. Да дадеш и да те заболи, но да се научиш как да обичаш и накрая да получиш всичко. Затова светът все още го има, накрая винаги побеждава Доброто. То носи пълно щастие. А кой не иска да е щастлив? Злото често побеждава само защото се бори със зъби и нокти, докато Доброто отказва да го прави. Не бива да забравяме никога – да се подчинявам на Злото също е грях и ще го платя. Готова ли съм за такава цена!?

Какво има в иконостаса на Яна Маринова?

Двайсетина песни на Васил Найденов и Фреди Меркюри, още толкова книги на класици като Юго и Достоевски, пиеси като тези на Тенеси Уилямс, „Левски“ на Яна Язова, „Моята молитва“ на Ботев... Семейство, приятели, неща, които обичам и с които съм смислена за света около мен. Всичко останало да го взима някой друг, на мен това ми стига.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР