Нина Макферсън Дейвис

Тя е съпруга на друг много талантлив и прочут египтолог – Норман де Гарис Дейвис. Истинска дама, талантлив художник, копист и египтолог, тя е известна и с безупречния си личен стил – дългите й тъмни коси задължително са сплетени и ухаят на жасмин, роклята е неизменно елегантна и винаги посреща гостите за следобедния чай в къщата си в Курна, на Западния бряг на Луксор, с изящни порцеланови чаши върху бяла ленена покривка.

Едно съдбовно пътуване през 1906 г. до Александрия обвързва живота й с египтологията. Тогава Нина е на 25 години и с група приятели обикаля забележителностите на Древен Египет. На чаша чай се запознава с 16 години по-възрастния от нея Норман де Гарис Дейвис. По това време Норман вече е утвърден египтолог, ясно заявил своята сериозна работа и отдаденост към науката. Зад гърба му е работата като египтолог и копист и заедно със сър Уилям Матю Флиндерс Питри работи в Дендера (1897-1898).

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by HerStory (@herstory_pod)

След това застава начело на мисията на Egypt Exploration Fund, в следствие на което издава 11 тома с копия на гробници от Саккара, Амарна, Шейх Саид и Деир ел-Гебрауи. Между 1905 и 1907 г. работи заедно с Джордж Райзнър на платото Гиза, както работи и съвместно с Джеймс Хенри Брестед, по описване и изучаване, на паметниците в Нубия. Любовта между двамата пламва от пръв поглед и при завръщането от пътуването си Нина вече е сгодена за Норман, а година по-късно, през 1907 г., те се женят в Лондон. През същата година Норман оглавява епиграфската мисия в Египет на основни древноегипетски некрополи. Двамата със съпругата му Нина се установяват в Луксор, където Норман започва своята работа в Шейх аб дел-Курна. Почти целият им съвместен живот преминава там в изучаването на текстовете и изображенията от гробниците на няколко основни древноегипетски некропола. Това ще се превърне в делото на живота им.

От 1913 г. Нина започва да работи като копист към мисията на Метрополитън, също като съпруга си. Тази работа изисква изключителна прецизност, точно око и талантлива ръка. Често в гробниците е тъмно и неудобно за работа. Липсва естествена светлина, на която да се видят истинските цветове. Текстовете и релефите са разрушени, липсват части, изображенията са покрити със слоеве прах и мръсотия. Нина започва да използва при работата си огледала, с които да осигури повече светлина в помещенията.

Заедно с Норман започват да използват нова техника в прерисовките си – вместо акварелни бои използват темперни, с които придават обем и плътност на изображенията. Нина до такава степен усвоява техниката, стила и формата на древноегипетските йероглифи и изображения, че нейните прерисовки и днес лесно могат да заблудят дори професионалното око. Живеят в малка къщичка в Луксор, където вечер обичат да слушат музика на стария си грамофон, да пият чай, а след вечеря продължават да работят до ранните часове на следващия ден.

Сър Алън Гардинър, един от най-знаменитите британски египтолози, е впечатлен от таланта на Нина и успява да организира няколко самостоятелни нейни експозиции в Лондон и Оксфорд, а като дарител се включва и самият Рокфелер. С негова помощ са издадени и два тома с нейни трудове.

За първото издание на египетската си граматиката сър Алан Гардинър се обръща към Нина и Норман с молба да изработят йероглифен фонд от знаци. Те го правят и всъщност граматиката, която днес ползват всички египтолози, се базира на йероглифите, написани именно от Нина и Норман де Гарис Дейвис.

През 1939 г., заради сложната политическа обстановка непосредствено преди Втората световна война, двамата напускат къщата си в Курна и се връщат в Англия. Половината им вещи остават в Египет, което явно показва намерението им да се върнат и да продължат работата си. На 5 ноември 1941 г. обаче Норман умира в съня си от сърдечна недостатъчност. Останала сама, Нина никога повече не се връща в Египет и посвещава целия си живот на това да подреди, обработи и издаде недовършените трудове на своя съпруг.