Всички сме чували името Хауърд Картър и знаем, че той е откривателят на прочутата гробница на Тутанхамун в Египет. Историята познава обаче и не по-малко колоритни дами, оставили важно научно наследство в египтологията. Особен сантимент и интерес лично аз проявявам към две от тях, с които се чувствам свързана по особен начин.

Наташа Рамбова

я е като героиня от филм. Рожденото й име е Уинифред Кимбал Шоухенеси. През 20-те години на миналия век е ученичка на руския балетмайстор и хореограф Теодор Козлов и в негова чест, когато е на 17, приема артистичния псевдоним Наташа Рамбова, превърнал се постепенно в официалното й име.  По-късно тя става един от най-екстравагантните дизайнери на костюми за театрални постановки и филмови продукции, създава и собствена модна линия. Постоянно забъркват името й в любовни афери както с мъже, така и с жени.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Christian Miller (@matineeidolmiller)

Казват, че лудо влюбени в нея са били и нейният ментор Теодор Козлов, и актрисата и филмов продуцент Алла Назимова, с която създават класиката ,,Саломе“ през 1922 година. Наташа Рамбова изиграва множество роли в Холивуд, сътворява костюми, които са емблематични за духа на времето. Остава в историята и с двугодишния си бурен брак, последван от също така бурен развод със секссимвола на Холивуд по онова време Рудолф Валентино. Опърничавата, страстна и неконтролируема Рамбова се увлича от всякакви форми на изкуство, но също така от езотерика и спиритуализъм и неведнъж заявява на сладникавия и мелодраматичен

Валентино, че за нея е напълно невъзможно да си стои у дома, да гледа деца и да подрежда масата за следобеден чай. Няколко години след развода си с Валентино през 1925 г., тя се омъжва за аристократа Алваро де Урзаиз, а през 1936 г. за първи път посещава Египет – страната, която я омагьосва завинаги и с която тя ще свърже живота си. Тогава е на 39 години.

Наташа прекарва близо месец в Луксор. Именно там се запознава с Хауърд Картър – съдбовна среща, защото от този момент тя решава, че ще посвети остатъка от живота си, всичките си средства, енергия, сили и емоции на науката египтология. По това време записва в личния си дневник: „Чувствах се така, сякаш най-сетне, след дълго пътуване и лутане, се върнах у дома. Първите дни, когато бях в Тива, не можах да спра сълзите си, те просто се стичаха от очите ми. Но не!... това не бяха сълзи от тъга, а някакво емоционално освобождаване, някакво въздействие от миналото – завръщане към себе си и към мястото, което си обичал твърде дълго и най-сетне си се върнал, там, където винаги е било сърцето ти. У дома съм, най-сетне съм си у дома!!!“

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Lulu (@obscuredesire774)

Изследванията и приносът на Наташа Рамбова за развитието на египтологията наистина са забележителни. Започва да се занимава със събирането и изучаването на различни религиозни текстове, докато един следобед, търсейки информация в библиотеката в Кайро, се запознава с директора на Института по онова време, египтолога с руски произход Александър Пианков. Това познанство ще доведе до едни от най-сериозните изследвания и издаването на ценни книги, свързани със свещените религиозни текстове на Древен Египет – текстове на пирамидите от пирамидата на царя Унас от Петата египетска династия в Саккара. Рамбова се захваща с изследователска, редакторска дейност и усилено помага на Пианков в неговите проучвания. Намира солидно финансиране от фондации, помага за проучванията на терен в Луксор. Екипът получава разрешение да снима и изучава надписите от златните светилища, които обграждат саркофага на Тутанхамун в неговата гробница в Долината. Работи като редактор върху първите три тома от поредицата ,,Египетски религиозни текстове“ на Александър Пианков и продължава да се занимава с египтология до последния си дъх.