Яна, която направи Северозапада по-красив

Селото ми дава спокойствие, дава ми свежест. Градът ме натоварва и колкото и да ми е мила София, това трае точно 2 дни, след което чакам да се върнем в Стакевци. И когато се разминем с първата каруца, сякаш ми олеква и пак съм си аз. Не вярвам, че мястото определя човека или трябва непременно да го променя, но животът на село ми се отразява много добре.

Елка Влаховска 08 June 2022

Снимка: филип захариев

В края на миналата година шеф-готвачът Филип Захариев, с дългогодишен опит в чужбина, отвори ресторант със 7-степенно fine dining меню в село Стакевци, Белоградчишко. Ресторант „Онà“ бързо доби популярност и в момента резервации се правят за месец или два напред. До шеф Захариев е Яна Руйчева, завърнала се от Канада, бивш модел с корица на Vogue и много фотосесии за други престижни списания.

Тя е дъщеря на фотографа Калин Руйчев, работил дълги години за EVA. Сега Яна е „модел“ на Северозапада, а зад обектива е Филип, който освен брилянтни готварски умения притежава и дарбата на добър фотограф.

Яна, как се озова на село и как се намерихте с Филип?

Най-трудно ми е да отговоря на въпроса „Откъде си?“. Родена съм в София, заминах с нашите и сестра ми в Канада, когато бях на 11 години, пътувах доста, но домът ми е във Ванкувър. На 20 г., след моделството, осъзнах, че е време за нещо ново, че от Канада съм взела доброто, учих, работих и е време да отлетя другаде. България все си ме „дърпаше“ и реших да се върна тук. Дойдох си в София, където живеят баба ми и прабаба ми, започнах работа – коренно различна от всичко, с което съм се занимавала преди, и малко след това взех решението да стана „селянка“. За щастие, работех хоумофис и имах свободата да заживея в безкрайно скъпото ми село Хайредин, понеже мисълта, че къщата на прабаба ми и прадядо ми там може да рухне или да бъде продадена, ме ужасяваше. Най-хубавите ми спомени от детството са именно оттам. Започнах да работя по къщата, да кроя бизнес планове и да садя  „благинки“ в двора. С Филип се знаехме, понеже майка ми беше споменала, че има някой със сходни луди идеи като моите, който се вихри в Северозапада. Станахме приятели във Фейсбук и с интерес следях приключенията му, но дотам. И Филип явно беше следил моите и се свърза с мен. Искаше да снимаме за ресторанта, тъй като името му е „Онà“ и фокусът е женската енергия. Искаше да направи снимки на жени от Северозапада, които да бъдат изложени в къщите за гости и в ресторанта. Преди снимките обаче имахме „първа среща“ в заведение в Монтана.  

Кой е най-хубавият ти спомен от детството в Хайредин?

Всички са хубави. Най-много обичах, когато чичо ми ме взимаше с него да прибираме кравите от паша. После ги доеше и ми даваше да пия вкусното и още топло мляко.  

Кой е най-приятният аромат, който помниш от детството си?

Бих искала да имам нормален отговор на този въпрос, но не ми се иска да лъжа. Най-любимият ми „аромат“ от детството (така и до днес) е миризмата на кравешка тор. Тази миризма означаваше, че е лято, че съм на село, че ще ме буди петелът и ще се къпя в корито, пълно със слънчева вода.

Разбираш ли северозападния диалект? Кои думи или изрази са ти били непознати и „смешни“?

Разбирам го, обичам го! Разбира се, има думи, които не знаех. Думата „джваньък“ (сдъвкан, смачкан) е от любимите ми. Невероятно добро прилагателно е и ми влиза в употреба доста често. „Кашмер“ (срам, присмех) е друга любима дума. Има много чар в псувните тук, хората се псуват някак с любов, а невинаги от злоба.

Кое те разсмива най-много от порядките в този край?

Неграмотно написаните бележки в магазина. Но ме натъжава това, че да живееш на село, не означава да си необразован. Не харесвам тези стереотипи.

Кои природни забележителности в този край трябва да се видят?  

Не мога да посоча едно място. Природата ни е прекрасна и богата. В България буквално стъпваме по лечебни билки, когато се разхождаме в планината. Лятото обичам да тичам по планинските пътеки или покрай реката в Хайредин. Всичко е магично и красиво в природата. Неслучайно една от мечтаните ми професии като дете беше да стана краварка! (Все още не е късно да я осъществя – смее се.)

Доколкото разбирам, ти познаваш Северозапада от ваканциите си през лятото. Как прекара първата си зима тук?

Първата ми зима беше миналата година в Хайредин. Бях сама с кученцето ми и мога да кажа, че единственото лошо нещо бе, че се отоплявах на ток. Той неведнъж спираше през нощта за няколко часа и това бе моментът, когато разбрах, че родопските одеяла са много ценни! Тази година зимата в Стакевци е чудесна! Когато навали сняг, всичко изглежда още по-приказно, а вътре ни е по-уютно от всякога.

Можеш ли сама да запалиш огън?

На този въпрос се смях. Къде съм тръгнала да живея на село, ако един огън не мога да запаля? Мога и много други неща да правя.

Кое е нещото, което много те дразни на село и би искала да се промени?

Не бих казала, че ме дразни толкова, колкото ме натъжава – това, че селата запустяват, къщите се рушат и фактът, че това отблъсква и малкото млади, които са си оттам. Винаги, когато преминаваме през селата, наблюдаваме архитектурата на къщите, с колко мерак са правени, говорим си за това колко поколения са отгледани там, как някога улиците и площадите са били пълни, а сега всичко това се руши.

Липсват ли ти модните дрехи, маникюрът, прическите, светлината на прожекторите?

Още докато работех като модел, не обичах дрехите, грима и прическите. Нямах търпение да свършат снимките, за да сваля всичко. Трудно изтърпявам и да нося сутиен. Да живея на село не означава да ходя по анцуг и с галоши, а освен това сервирам в ресторанта и за вечерите се обличам така, че да се чувствам добре.
Когато снимаме с Филип, са моментите, в които мога да се преобразя в каквото поискам.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР