Имаш ли мазоли на ръцете от работа?

Мазолите бяха налице, преди да отвори ресторантът. Сега дланите ми са гладки, но лак определено не се задържа дълго на ноктите ми.  

Какво сънуваш напоследък?

Вече два пъти ми се случва да сънувам, че съм забравила да долея вино на някой от гостите. Наскоро сънувах и нещо свързано със счетоводните ни документи, които бяха попаднали в бака с месо и бяха прогизнали, а аз бях забравила да ги изцедя и да ги сложа да изсъхнат.

Как минава денят ти? Има ли режим, който е неотменен?

Режимът варира, навлизаме в ритъм и нещата си се подреждат. Сервирам закуската, изпращаме гостите, след което имаме време да свършим и други неща, преди да трябва да се подготвям за вечерята и да посрещам новите гости. Гледам да отделям време за йога и други мои занимания.

Остава ли ти време да четеш? Липсват ли ти театърът, киното?

Намирам си време да чета, дали е когато си легнем в 3,30, или докато сме на път и отворя книга в колата. На кино ходим всеки път, когато отскочим до София, понякога и във Видин. Това е единственият начин да изгледаме някой филм (и аз да не заспя). Много ми се ходи на театър и щяхме да отидем миналата седмица, но не ни се получи. Следващия път – ще!

Колко време от деня отделяш на интернет и социалните мрежи?

Определено доста по-малко отпреди. В моите профили почти не влизам вече. Занимаваме се повече с тези на „Онà“.

Чувстваш ли се самотна понякога? Липсват ли ти приятелки, близки хора?

Няма момент, в който да съм се чувствала самотна. Липсват ми нашите в Канада, понеже не съм ги виждала от години, но с тях общуваме ежедневно. С близките ми в България се виждам. Това, че живеем на село, не означава, че сме „заковани“ там.

Как помагаш на Филип да прави fine dining?

Филип си е герой. Той сам се е справил с безброй трудности, за да стигне до отварянето на ресторанта. Помагам му с всичко, с което мога. Подкрепям го във всичко и съм се заела с административната работа и сервирането. Филип е магията на мястото.