Яна, която направи Северозапада по-красив
Селото ми дава спокойствие, дава ми свежест. Градът ме натоварва и колкото и да ми е мила София, това трае точно 2 дни, след което чакам да се върнем в Стакевци. И когато се разминем с първата каруца, сякаш ми олеква и пак съм си аз. Не вярвам, че мястото определя човека или трябва непременно да го променя, но животът на село ми се отразява много добре.
Елка Влаховска 08 June 2022
В края на миналата година шеф-готвачът Филип Захариев, с дългогодишен опит в чужбина, отвори ресторант със 7-степенно fine dining меню в село Стакевци, Белоградчишко. Ресторант „Онà“/ONÀ бързо доби популярност и в момента резервации се правят за месец или два напред. До шеф Захариев е Яна Руйчева, завърнала се от Канада, бивш модел с корица на Vogue и много фотосесии за други престижни списания.
Тя е дъщеря на фотографа Калин Руйчев, работил дълги години за EVA. Сега Яна е „модел“ на Северозапада, а зад обектива е Филип, който освен брилянтни готварски умения притежава и дарбата на добър фотограф.
Яна, как се озова на село и как се намерихте с Филип?
Най-трудно ми е да отговоря на въпроса „Откъде си?“. Родена съм в София, заминах с нашите и сестра ми в Канада, когато бях на 11 години, пътувах доста, но домът ми е във Ванкувър. На 20 г., след моделството, осъзнах, че е време за нещо ново, че от Канада съм взела доброто, учих, работих и е време да отлетя другаде. България все си ме „дърпаше“ и реших да се върна тук. Дойдох си в София, където живеят баба ми и прабаба ми, започнах работа – коренно различна от всичко, с което съм се занимавала преди, и малко след това взех решението да стана „селянка“. За щастие, работех хоумофис и имах свободата да заживея в безкрайно скъпото ми село Хайредин, понеже мисълта, че къщата на прабаба ми и прадядо ми там може да рухне или да бъде продадена, ме ужасяваше. Най-хубавите ми спомени от детството са именно оттам. Започнах да работя по къщата, да кроя бизнес планове и да садя „благинки“ в двора. С Филип се знаехме, понеже майка ми беше споменала, че има някой със сходни луди идеи като моите, който се вихри в Северозапада. Станахме приятели във Фейсбук и с интерес следях приключенията му, но дотам. И Филип явно беше следил моите и се свърза с мен. Искаше да снимаме за ресторанта, тъй като името му е „Онà“ и фокусът е женската енергия. Искаше да направи снимки на жени от Северозапада, които да бъдат изложени в къщите за гости и в ресторанта. Преди снимките обаче имахме „първа среща“ в заведение в Монтана.
Кой е най-хубавият ти спомен от детството в Хайредин?
Всички са хубави. Най-много обичах, когато чичо ми ме взимаше с него да прибираме кравите от паша. После ги доеше и ми даваше да пия вкусното и още топло мляко.
Кой е най-приятният аромат, който помниш от детството си?
Бих искала да имам нормален отговор на този въпрос, но не ми се иска да лъжа. Най-любимият ми „аромат“ от детството (така и до днес) е миризмата на кравешка тор. Тази миризма означаваше, че е лято, че съм на село, че ще ме буди петелът и ще се къпя в корито, пълно със слънчева вода.
Разбираш ли северозападния диалект? Кои думи или изрази са ти били непознати и „смешни“?
Разбирам го, обичам го! Разбира се, има думи, които не знаех. Думата „джваньък“ (сдъвкан, смачкан) е от любимите ми. Невероятно добро прилагателно е и ми влиза в употреба доста често. „Кашмер“ (срам, присмех) е друга любима дума. Има много чар в псувните тук, хората се псуват някак с любов, а невинаги от злоба.
Кое те разсмива най-много от порядките в този край?
Неграмотно написаните бележки в магазина. Но ме натъжава това, че да живееш на село, не означава да си необразован. Не харесвам тези стереотипи.
Кои природни забележителности в този край трябва да се видят?
Не мога да посоча едно място. Природата ни е прекрасна и богата. В България буквално стъпваме по лечебни билки, когато се разхождаме в планината. Лятото обичам да тичам по планинските пътеки или покрай реката в Хайредин. Всичко е магично и красиво в природата. Неслучайно една от мечтаните ми професии като дете беше да стана краварка! (Все още не е късно да я осъществя – смее се.)
Доколкото разбирам, ти познаваш Северозапада от ваканциите си през лятото. Как прекара първата си зима тук?
Първата ми зима беше миналата година в Хайредин. Бях сама с кученцето ми и мога да кажа, че единственото лошо нещо бе, че се отоплявах на ток. Той неведнъж спираше през нощта за няколко часа и това бе моментът, когато разбрах, че родопските одеяла са много ценни! Тази година зимата в Стакевци е чудесна! Когато навали сняг, всичко изглежда още по-приказно, а вътре ни е по-уютно от всякога.
Можеш ли сама да запалиш огън?
На този въпрос се смях. Къде съм тръгнала да живея на село, ако един огън не мога да запаля? Мога и много други неща да правя.
Кое е нещото, което много те дразни на село и би искала да се промени?
Не бих казала, че ме дразни толкова, колкото ме натъжава – това, че селата запустяват, къщите се рушат и фактът, че това отблъсква и малкото млади, които са си оттам. Винаги, когато преминаваме през селата, наблюдаваме архитектурата на къщите, с колко мерак са правени, говорим си за това колко поколения са отгледани там, как някога улиците и площадите са били пълни, а сега всичко това се руши.
Липсват ли ти модните дрехи, маникюрът, прическите, светлината на прожекторите?
Още докато работех като модел, не обичах дрехите, грима и прическите. Нямах търпение да свършат снимките, за да сваля всичко. Трудно изтърпявам и да нося сутиен. Да живея на село не означава да ходя по анцуг и с галоши, а освен това сервирам в ресторанта и за вечерите се обличам така, че да се чувствам добре.
Когато снимаме с Филип, са моментите, в които мога да се преобразя в каквото поискам.
Северозападът е красив и без Яна. А на момичето само хубави неща желая!