Случвало ли се е да се чувстваш несръчна в новото си амплоа? Ако е имало такъв момент, как го преодоляваш – с гняв или със смях?

Който ме познава, знае, че съм изключително „спънат“ човек. Мога да се спъна на равно, блъскам си главата навсякъде. Тук има много ниски греди между кухнята и ресторанта, които съм изненадана, че още не съм повредила (или те мен). Да, чувствах се неуверена, понеже никога не съм била сервитьорка. Храната, която Филип приготвя, е съвършенство, което не мога да си позволя да не поднеса по възможно най-добрия начин. Преди отварянето търсех отвсякъде информация за сервирането в подобен ресторант, а първата седмица предупреждавах хората, че не съм сервитьорка. Понеже себеиронията е част от хумора ми, им казвах: „Слушайте, тъй като не съм се занимавала с това преди, моля да ме извините, ако се спъна и се пльосна върху вас“.

Промени ли те животът на село?

Аз съм живяла достатъчно в градове доста по-големи от София и имам чувството, че вече ми е „минало“. Селото ми дава спокойствие, дава ми свежест. Градът ме натоварва и колкото и да ми е мила София, това трае точно 2 дни, след което чакам да се върнем в Стакевци. И когато се разминем с първата каруца, сякаш ми олеква и пак съм си аз. Не вярвам, че мястото определя човека или трябва непременно да го променя, но животът на село ми се отразява много добре.

Кое е любимото ти ястие, което Филип ти е приготвял?

Без да звучи като оплакване – Филип не ми готви много често, но бих казала, че рибената чорба, която приготви за нас, ми е любима. От нещата, които не са били точно за мен, но аз спокойно си „крада“ – това са десертите, умирам за тях (голям фен съм на  сладичкото).

А ти готвила ли си му и как е реагирал той?

Обичам да готвя не за себе си, а за други. Така беше, докато не го срещнах. Тогава рязко спрях да готвя. Не знам дали от притеснение, макар че той е може би най непретенциозният човек, когото познавам, но просто спрях. Готвих му веднъж без никакво притеснение, когато той се разболя от ковид. Горкият, беше в такава паника от загубата на вкус и обоняние (тъй като това е същинска агония за готвач), че си изсипа цяла солница в супата, за да вкуси нещо. След това съм му правила само содени питки, които много му харесват.

Ако затвориш очи и си представиш живота си след 5 години, какво би искала да се случи?

Представям си го и с отворени очи, в кемпер на път с нови членове на семейството.