На 30 март като част от програмата на София Филм Фест ще бъде показан филмът на Виктор Божинов за концерта на Петър Дундаков - "Песента на ветровете".

Представен за първи път в театър „Азарян“ през лятото на 2021, той беше изключително преживяване. Красивата музика, изключително нежното изпълнение на двете сопрани Гергана Димитрова и Пламена Гиргинова, майсторството и професионализма на камерния ансамбъл "Софийски солисти", на диригента Пламен Джуров и на джаз тромпетиста Росен Захариев превърна пътуването между различни стилове - класическа, джаз и фолклорна музика в изтънчено удоволствие. Беше вълнуващо за сетивата и за душата. Като да се отпуснеш в полета на вятъра и в приключението на вечната му промяна.

Концертът „Песента на ветровете“ беше посрещнат с овации и през декември по време на фестивала „Европа в музика“ в залата на Музикалната академия "Санта Чечилия" в центъра на Рим. Отразен е с много харесване от италианската преса и телевизии. Преживяването е било магическо според Петър Дундаков. В този храм на музиката в Рим, в който са учили композитори като Енио Мориконе и в който присъства публика от меломани, произвдението има едно от най-добрите си изпълнения. “Винаги съм смятал, че това, което правя като автор, добива смисъл, когато има публика. Според мен един спектакъл става спектакъл, когато е гледан.“ – споделя Петър Дундаков.

Идеята за „Песента на ветровете“ му хрумнала в Созопол в разговор със собственичката на къща, в която отсяда със семейството си през лятото. „Съпругът й е рибар. Една вечер беше закъснял да се прибере и докато говорехме защо го няма, жената ми разказа за различните ветрове, свързани с живота на рибарите. И за връзката на живеещите край морето с атмосферните условия. За тях е много важно да знаят кой вятър духа и ще духа, защото това определя деня им. Тогава се замислих колко е неуловим и невидим вятърът, а колко различни имена има. Идеята да нарисувам с музика портрети на вятъра ми се стори много интересна. Дадох си сметка, че музиката има силата да рисува невидимото. И впоследствие тази идея се разви.“

„Писането на музика е като пътешествие – твърди Петър. - В написването на едно музикално произведение ти си като конквистадор, който решава да тръгне и да открие една нова земя. Нещо те притегля нанякъде. Не знаеш какво е. То е мъгляв образ, но си готов да се качиш на кораба на вдъхновението и да тръгнеш. В момента, в който започна да пиша, се опитвам да изляза извън буквалното описание и да вляза по-скоро в динамиката на смесване на стилове, образи, инструменти. И в „Песента на ветровете“ ползвам метафората на вятъра като нещо, което е в постоянна динамика и няма начало и край. И всичко по някакъв начин се смесва, идва отнякъде, отива някъде и изчезва. Тази музика е по-близо до поезията, защото в нея няма буквалност, а свобода. „Песента на ветровете“ е аудио-визуален поетичен поглед към света.“

Може да гледате филма на Виктор Божинов за концерта на Петър Дундаков „Песента на ветровете“ на 30 март като част от програмата на София Филм Фест и на платформата Neterra.tv.