Другата професия, достойна за уважение в Япония, е учителската. Защото на учителя (сенсей) си поверил най-скъпото – детето си. Той ще го наставлява, ще е онзи, който най-често първи ще открие в процеса на обучение неговите скрити заложби. А ако няма такива, ще го води напред така, че ученикът му да не се срамува от това, че като порасне, може да не работи престижна професия – в Япония всеки труд е достоен за уважение. В страна с изключително трудна писменост (около 100 хиляди йероглифа и две допълнителни азбуки) над 97% от населението може да чете и пише и всички до един са посещавали училище!

Супербой

Внукът ми Джейми е един от любимите ми герои и в трите книги за Япония. Неговият баща, моят син, е половин българин и половин японец – говори без акцент български, владее го и писмено. Като млада майка вярвах и продължавам да съм убедена, че за дете от смесен брак най-важното е първо да научи майчиния език. За малкия Джейми майчиният е японският. Той посещаваше детска градина, предучилищна и от тази година вече е първолак в едно от най-добрите международни училища. Там се преподава на английски, но учат и японски. Чете и пише на английски, чете и пише на японски много добре според изискванията на образователната система в Япония за неговата възраст. Когато преди десетина години синът ми се ожени за красивата си приятелка Такако сан, взех решение да не се бъркам в семейния им живот, както и във възпитанието на децата им (Джейми си има малко братче на две годинки и половина – Джюджю).

Важното е да се разбират и да живеят в любов. Което вече продължава малко над десет години – не се карат, не спорят, живеят в мир, всеки си гледа задълженията. Когато синът ми се запозна с Такако сан, се впечатлих от фигурата й на модел, на атлетка. Тогава тя тренираше маратон и бокс. Сега двамата правят заедно джогинг. Той вдига тежести със свой треньор-професионалист, а тя включи в ежедневието си едночасов стречинг и йога. Неслучайно споменавам тези подробности. Защото и двамата изграждат у малкия Джейми спортсменски дух от най-ранна възраст, любов към спорта.

Малкият тренираше футбол (само този клуб преустанови тренировките заради епидемията), катерене на стена, джиу-джицу и лека атлетика. По общо желание, след като и аз се убедих, че има слух, започна уроци по пиано. Заниманията му не са изключение за много от подрастващите тук. Онова, което е интересно, е решението на Такако сан от 4-годишен да го запише в школа по „соробан“ (ментална аритметика, вид сметало в Япония от 14. век). Древен метод за развитие на детския интелект, система да се смята „скорострелно“, която развива въображението, тренира паметта, създава увереност за справяне с трудностите чрез концентрация и пр. През 1946 г. на съревнование между соробан и калкулатор японецът Мацудзаки спечелил с 4:1  срещу калкулатора. Действия с шестцифрени числа били извършени наум по-бързо от машината. Ангажиран с училище, спорт, музика, соробан и каране на колело с децата от нашата улица, „работният ден“ на Джейми продължава до късно. Затова моят дял е бил и остава четенето на български книжки с картинки.