Не споменавай напразно думата любов

Японците обичат силно, предано, всеотдайно, не се пестят, хора на действията са, небъбриви и необяснителни. Нежни и деликатни. Смятат, че не може да се използва току-тъй „обичам те“ – амортизира се от честа употреба, но веднъж кажат ли го, значи наистина обичат по онзи прекрасен и вълнуващ начин, който провокира най-доброто в теб. Имам приятел журналист, който веднъж ми каза: „Знаеш ли, обичам да идвам в Япония. И май заради това, да бъда с теб и Тии (моя съпруг, с когото сме заедно вече 14 години). Като ви гледам двамата в годините всеки път, зареждам се и вярвам в непреходността на чувствата и че любовта е жива. Има надежда, значи“.

Има ли  #MeToo в Япония?

В първата си книга от трилогията разказвам за съвременна млада японка, принудена от обстоятелствата и неверния си съпруг да предприеме крачка към раздяла и развод, като я съпоставям с мисленето на възрастното поколение – защо това е било невъзможно да се случи в консервативна Япония… Неравенството между половете съществува и сега. Едва след американската вълна, която зарази много млади хора в Япония – #MeToo“, започна да се усеща желанието у жените да говорят, да предприемат действия, да се борят за своите права. Последният по-фрапиращ случай беше малко преди Олимпийските игри, когато президентът на Японския олимпийски комитет Мори отправи невъздържано и неправомерно обвинение срещу жените в комитета. Медиите вдигнаха на крак цялата общественост. Той бе принуден да подаде оставка, а на негово място бе избрана жена – госпожа Хашимото. Тоест, напредък в тази посока бе отбелязан.

Стоп пред периметъра на другия

Ще изброя качествата, които „обикновеният японец“ като герой на разказите разкрива: вежлив, премерен, чист, честен, немногословен, приветлив, работлив, внимава да не прекрачи в „периметъра на другия“, несуетен, негорделив, умее да прощава, не харесва да живее в разточителство. Веднага ще побързам да отбележа, че при близо 127 милиона души население ще се намерят и хора с отрицателни черти, с една или друга фрапираща слабост. Но те не са обект на моите разкази, защото са по-малката и незначителна част от населението. Това не са моите „сенсей“. Моите уроци получавам в ежедневието от обикновени, благи и деликатни хора, които искам като щафета да предам нататък чрез разказите си. Обичам да пиша за любовта и добротата в сърцето и питам мислено и себе си, приятелите ми, и читателите: „Е? Без любов живее ли се?“.

Грозните думи засядат в душата

Онова, което би обидило с несправедливостта си човек от която и да е националност, ще обиди и японеца. Разликата е, че той няма да го каже. И ще разсъждава върху причината, която е накарала някой да се държи невъздържано и да изрече обидни думи. Японецът знае, че грозните думи и омразата засядат в сърцата, стаяват се там до момента, когато отново ще изригнат като вулкан. И ги заобикаля.

Капчица от вселенската мъдрост

Мекият слънчев лъч – „сан сан“, който огрява сърцето и полага върху него печат на радост, любов, свобода, мъдрост, спокойствие. Нима има някой, който да не иска „сан сан“ да гали с меката си топлина сърцето му, да не вярва, че тъмнината не може да се заличи с тъмнина, само светлината го може, че омразата не може да се премахне с омраза, само любовта го може… Японецът умее да се радва на капчицата, в която съзира блясъка на вселенската мъдрост.