Усещам това.
…но пък, когато говоря с хора, на които вярвам, чувам какво ми казват. Тоест – както не обичам, така пък, от друга страна, умея да чувам.

Все пак позволявате ли на някой да ви казва какво да правите?

Преди позволявах на повече хора – поради незрялост и младост. Сега вече на все по-малко и по-малко. По-малко от пръстите на едната ми ръка.

Имате три деца – Калина, Константин и Калоян. Двете по-големи вече не са при вас, нали?

Децата ми вече са големи хора. Аз им казвам „възрастните деца“. Те си имат свой път, който сами са си избрали и се надявам да са щастливи, следвайки го. Имам и четвърто дете – немската овчарка Арес. Грижите около него са също толкова, колкото и около децата.

Винаги сте имали хъс за купони, за празник, за танци… Това промени ли се?

Енергия имам, но нещата вече са различни. Сега ми доставя огромно удоволствие да празнувам на сцената по време на спектакъл или когато гледам нещо, което сме заснели и се е получило, когато виждам, че то въздейства, че работи. Като че ли вече нямам енергия за разпиляване. Мисля, че това е абсолютно нормално за житейския ми път, за годините, на които съм, и за нещата, през които съм минала. В момента празникът ми е в работата, тя ми доставя удоволствие и в нея искам да влагам енергията си.  

Дори юбилейния си рожден ден ли не празнувахте миналата година?

Аз съм родена през май. Миналата година точно тогава бяхме в пика на пандемията, какво да празнувам? Вие дразните ли ме в момента? Нямах никакво настроение. Спряхме да работим и бях на ръба да си срежа вените.

Какво правихте през този период?

Внимавах основно да запазя психичното си здраве. Трудно е. (Каскада от зловещ актьорски смях – б.р.) Опитвах се да си организирам деня така, че в края му да имам усещането, че съм свършила нещо полезно за себе си и за хората около мен. Четях книги, разбира се. Представяте ли си, че стигнах дотам да чета „Ад“ на Данте! Освен това изпробвах различни рецепти, за да впечатлявам „домашните любимци“. Аз съм зодия Телец и кулинарията никак не ми е чужда. И всеки ден подлагах тялото си на физически натоварвания. Не качих нито един грам. Действах като войник. Сетих се за един филм, но не мога да си спомня заглавието му. Действието се развива в затвор с хора от различни националности. Сцената, която ми е останала в съзнанието, е как английските затворници всяка сутрин неизменно се миеха и бръснеха, за да поддържат, доколкото им е възможно, външния си вид изряден. Веднъж попитаха единия от тях: Защо го правите? Всички сме потънали в мръсотията до шия, а вие се бръснете! Англичанинът каза: Ако спра да се бръсна, това ще значи, че съм се предал. Сетих се за тази сцена по време на локдауна. Не исках да се предам и не се предадох – запазих и вътрешния си мир, и външните си… мерки.

Винаги ли сте били така дисциплинирана?

Аз съм дъщеря на треньор по плуване – баща ми, и на директор на училище – майка ми. Това няма как да не се отрази. Обучавана съм, възпитавана в дисциплина. Самата аз съм тренирала плуване, а спортът също дисциплинира много. И в работата си съм така. Разбрах, че трябва да се научим да оставяме битовите си и житейските проблеми у дома. Когато отивам сутрин на снимачна площадка, аз съм една от най-усмихнатите и най-шумните актриси. Влизам с песен. Колегите дори ми се карат, че още им се спи, а пък аз така бодро им викам: „Добро утро!“. Човек трябва да е професионалист и да умее да разграничава нещата – това също е дисциплина.

Успяхте ли да възпитате децата си по този начин?

Опитала съм се и все още се опитвам, но пак ще кажа – те са „възрастни“ деца. Тепърва ще се разбере кой какво е попил. Може пък те да си намерят някаква тяхна си концентрация и дисциплина спрямо това, което вършат. Животът е техен. Аз бях дотук.

Сега, когато децата ви вече са поели по своя път, преоткрихте ли връзката със собствената си майка?

Да. Започнах да общувам с майка ми много повече именно през последните години. Когато ти самият вече си родител, едва тогава разбираш през какво са минали твоите родители и поглеждаш към тях с едно друго разбиране, с една друга нежност. Аз не бях лесно дете, такъв шемет бях, че направо се чудя нашите как са се справяли с моите… чудатости.