Значи нещата добре са се развили.

(Смях.) Това е тежка, сериозна работа – нашата, актьорската. Пред зрителя трябва всичко да е леко и флуидно, а зад това стои огромен труд. Дори във филмите на Уди Алън, където си мислим, че всичко е просто ей така... импровизация. Всяка запетайка там е изработена.

Ето, и Уди Алън бе посечен публично, макар и в крайна сметка без неоспорими доказателства.

Ами той да е мислил малко повече, а не да се жени за осиновената си дъщеря! Но човек не може да се противопостави на страстта.

Вие самата успявала ли сте?

Няма да ви отговоря на този въпрос.

Когато сте кандидатствали за първи път в НАТФИЗ, Стефан Данаилов е взимал клас, но ви е скъсал, така ли?

Да, скъса ме. Много се ядосах. Събуди се спортната ми злоба и следващата година Крикор Азарян ме прие в този свой велик клас. Имах късмет.

Наистина велик клас!

Да, такова чудо не е повторено. Много си се фукам с този мой клас – Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Краси Кузманова, Стефка Янорова, Лиза Шопова, Галин Стоев, Мариус Куркински, Стефан Денолюбов, Стефан Вълдобрев, Камен Донев… Какво да си говорим! Страшно се гордея с тях! Любими хора! Когато проф. Азарян и Тодор Колев, който ни беше асистент, ни приеха в класа си, ние всички бяхме необработени диаманти. Много е важно в какви ръце попадаш.

Много е важно и в какви ръце попада публиката. Какво очаква днешната публика от театъра според вас?

На мен ми е тъжно, че повечето хора искат да гледат само комедии, това ги зареждало, карало ги да забравят проблемите си… Обаче аз мисля, че е хубаво да се гледат и по-други представления – дълбоки, засягащи сериозни теми. Това те пречиства по друг начин, изживяваш катарзис. Да поплачеш, да се поразмислиш. Един Чехов колко отговори дава. Колко обичам да играя Чехов!

Вие доста сте играли Чехов.

Да! Само Аркадините (Ирина Аркадина – героиня от пиесата „Чайка“ на А. П. Чехов, б.р.) са ми три. Когато стана ясно, че за трети път ще играя тази роля, брат ми каза: Дано този път най-после ти се получи! (Онзи каскаден смях, б.р.)

Как да се запази една жена? Във всякакъв смисъл.

Като краде – време за себе си, моменти. Аз лично го правех дори и когато децата бяха малки, за да имам  вътрешно равновесие. Защото знаех, че за никого няма да е добре, ако се разклатя вътрешно, ако започна да се самоизяждам. Не трябва да забравяме, че сме най-полезни за околните, когато сме добре със себе си. Не можеш да си стабилен, ако не се погрижиш за себе си. Така че това е начинът – жестоки кражби!