На тазгодишния кинофестивал в Кан бе показан филмът на BBC Two „Reclaiming Amy“, направен в чест на 10-годишнината от смъртта на Ейми Уайнхаус, която продължаваме да обожаваме. И така ще е завинаги.

Последното изпълнение на Ейми Уайнхаус е на концерт в Белград. Датата е 20 юни 2011 г., а самата Ейми е в друго измерение – пияна, дрогирана, погълната от своето ненаситно отчаяние, което си е в нея, откакто се помни, изпълнена с мирово отегчение – от себе си, от високата си тупирана прическа, от патологичната си кльощавост, от татуировките си и емблематичната си очна линия, от парчетата си, втръснали й до побъркване, от музикантите си, от публиката си дори.

Толкова не е на себе си, че не може да произнесе едно членоразделно изречение. Не може и да пее. По-скоро реди някакъв речитатив, който ту заглъхва, ту отново се появява като брътвеж, докато тя се опитва да се движи на сцената, но всъщност едва се държи на краката си. Хората в залата пеят с нея. Не, не с нея, пеят вместо нея. И я обичат. Но в крайна сметка започват да я освиркват.

Тъжни, болни и мъчителни последни минути на сцената за великата Ейми Уайнхаус, които още могат да бъдат намерени в Ютюб. Не ви ги препоръчвам обаче. Малко повече от месец след този концерт душата й вече ще е намерила покой, или поне горещо се молим да е така. Да помълчим поне за миг в нейна памет!

Истината е, че три дни преди да се натряска до смърт през нощта срещу 23 юли (алкохолът в кръвта й бил пет пъти над нормата), Ейми отново се появява на сцената – на благотворителна вечер, заедно със своята кръщелница, тогава начинаещата певица Дион Бромфийлд. Само че този път дори и не се опитва да пее, оставя това на Дион.

Самата тя само танцува – леко карикатурно, някак нелепо. Накрая помахва на публиката, скрива се зад кулисите и… три дни по-късно бодигардът й открива безжизненото й тяло в апартамента й в Лондон. Алкохолно отравяне. Така, на 27-годишна възраст, си отива изключителната Ейми Уайнхаус, в чийто мрачен, наранен, хипнотичен глас сякаш винаги се е усещал този тайнствен копнеж по смъртта. Просто сме отказвали да го погледнем в очите. Обречена ли бе Ейми Уайнхаус? Собствената й майка ще ви отговори: да.

На 23 юли се навършиха 10 години от смъртта на певицата, която тази година щеше да стане на 38. В нейна памет телевизия BBC Two продуцира нов документален филм за живота й – „Reclaiming Amy“, в който участват родителите й, брат й, нейни приятели. Филмът е нещо като отговор на документалната продукция от 2015 г. „Ейми“ на режисьора Асиф Кападия, който семейството на певицата и най-вече баща й Мич категорично не подкрепят.

„Имах нервен срив след този филм, изпаднах в тежка депресия“ – казва той. Много от медиите упрекват именно Мич Уайнхаус за  случилото се с Ейми. Обвиняват го, че е алчен и амбициозен, че експлоатира дъщеря  си и мисли само за пари. Майка й обаче, която се развежда с него, когато бъдещата звезда е на 9, застава зад Мич. „Зависимостта е психично заболяване и именно то е истинският злодей тук. Изучавала съм различните видове зависимости и разбирам това много добре“ – казва тя в новия документален филм.

Родителите на Уайнхаус са евреи от руско и полско потекло. Баща й е таксиметров шофьор, а майка й, диагностицирана с множествена склероза, която успява да държи под контрол, е фармацевт. Има и по-голям брат Алекс. В семейството й по майчина линия има няколко професионални джаз музиканти, а Синтия, баба й от бащина страна, е бивша певица. Именно тя първа предлага момичето да бъде записано на уроци при вокален педагог. И резултатът скоро е налице – в училището на Ейми поставят мюзикъла „Брилянтин“ и макар да не й дават главната женска роля, запазени са видеокасети с представлението, от които недвусмислено се вижда едно – малката Уайнхаус в ролята на Рицо, приятелката на главната героиня Санди, буквално измъква спектакъла изпод носа на всички. Публиката гледа само нея.