Back to Black се превръща в Back to Blake – Ейми и Блейк не просто отново се събират, но и се женят. Спонтанно. Тя носи къса рокля на цветя, той – сив костюм. Нямат гости. Плащат 140 долара за церемонията, обядват бургери и пържени картофи в закусвалня в Маями и се заключват за 48 часа в хотелската си стая. Бракът никога не е спасявал любовта и същото се случва с двете изгубени сродни души. Дори става по-зле…

Новият албум на Ейми бързо се превръща в платинен и със своите 16 милиона копия става един от най-продаваните албуми в света за годината. През 2008 г. Ейми получава „Грами“ за най-добър поп вокал и номинация за Албум на годината. Успехът също като брака обаче не може да я спаси. Тя редува пристъпи на анорексия с такива на булимия, когато е надрусана, се самонаранява с нож, а веднъж, в пристъп на параноя и кой знае откъде вселили се в кльощавото й тяло пъклени сили, пребива мъжа си. Той не се самозащитава, за да не я нарани, за да й покаже коя е, когато не е на себе си и… защото вероятно и той самият е бил в състояние на безтегловност.

 „Аз съм или наистина много пияна, или се чувствам изхабена, или съм готова да бия и убивам, или съм емоционално пияна“ – признава тя в интервю. Само че вече е късно. Точно тогава, когато осъзнава сериозността на проблема си, Ейми е на върха на славата. А там човек не може да намери спокойствие.

Тя прекарва 2008 г. почти изцяло затворена в дома си, а папараците спят пред вратата й, готови за лов – на местопрестъплението, на мястото на катастрофата. И доброто момиче Ейми винаги им дава материал – повече или по-малко. Майка й твърди, че певицата се е чувствала чудовищно некомфортно в този свят на звезди и герои, иронизирала го е, подигравала му се е, страхувала се е панически от него.

Започва да закъснява за концерти и предавания, в които е поканена – с един час, с два часа, понякога дори не идва, предпочита да плати обезщетенията. Друг път идва пияна до козирката и водещите се чудят как да се държат с нея. „Знам, че съм пияна, но искам да покажа, че съм отговорна, затова и дойдох“ – изтърсва Ейми, а публиката се залива от смях. Всички смятат, че просто така се държат звездите в шоубизнеса и че това е екстравагантност, която с времето ще прегори. Примери колкото искаш – Бритни Спиърс, Линдзи Лоън, да изброяваме ли още. Никой не иска да погледне истината в очите и да види, че тя вече не може да излезе от омагьосания кръг.

Може би защото предпочита да умре наистина, вместо да умре, превръщайки се в улегнала певица, железен професионалист, която ще започне да прави по един албум на две години, ще прави турнета, ще поддържа завидна форма и ще си купи ранчо, в което със съпруга си ще отглеждат децата си. Последното все пак си остава нейна мечта – да има деца. „Обичам партитата и рокендрола, но никога не съм по-щастлива, отколкото когато чистя. След 10 години ще гледам съпруга си и седемте ни деца. Наистина бих искала да събера семейството и всичките си приятели на едно място, да седнем и да хапнем заедно“ – казва Ейми. През юли 2009 г. обаче Ейми и Блейк приключват с брака и връзката си, този път окончателно.

В крайна сметка Ейми избира да си остане дете – неистово, неразбрано, ядосано на целия свят (и не е като да няма за какво), нещастно, погубено, прекрачило много граници, опитало забранения плод. Спасено завинаги.
На 23 юли 2011 г. бодигардът й, след като до късно миналата вечер я чува да се смее, да слуша музика и да гледа телевизия, започва да се притеснява, че в ранния следобед тя все още не се е събудила. Влиза няколко пъти в спалнята й, откривайки я все в една и съща поза. Накрая вика медицински екип, който констатира смъртта й.
След това всички й се обясняват в любов – от Били Айлиш, през Лейди Гага, до Джон Леджънд и Адел, която казва, че Ейми е истинското вдъхновение за нея и без нейните песни тя самата никога не би започнала да пише своите парчета. „Дължа й 90% от кариерата си“ – казва звездата.

Сипят се обвинения в много посоки – към безмилостните продуценти, алчния й (според таблоидите) баща, безотговорния й съпруг. Но все пак остава усещането, че нещо дълбоко в нея се е съпротивлявало на това да порасне, да се приспособи, да оцелее, да продължи. Да се научи да живее. След смъртта й се появяват няколко документални филма, дори се ражда ужасяващата идея – замразена засега и слава богу! – за турне с нейния холограмен образ. Идея, която баща й Мич прегръща и подкрепя, обяснявайки, че самият той непрекъснато усеща присъствието на покойната си дъщеря около себе си.

Може би е крайно време духът на Ейми Уайнхаус наистина да бъде оставен на мира! Дължим й го.