Тя играе Ирина от „Тютюн“ – 60 години след премиерата на едноименния филм на Никола Корабов по класическия роман на Димитър Димов. Може би се налага да припомним, че филмът участва в официалната състезателна програма на кинофестивала в Кан през 1963 г. И със сигурност е напълно излишно да уточняваме, че в него ролята на Ирина се изпълнява от безсмъртната дива на българското кино Невена Коканова.

При това положение как мислите – дали точно месец преди премиерата на постановката „Тютюн“ на сцената на Варненския театър, под режисурата на Бина Харалампиева, Диана е на себе си? Вместо отговор ще ви кажа само, че съвсем преди малко тя ми писа: „Открих нова техника, рискувах и влязох да се къпя заедно с картината“. (Диана е не само актриса, а и художничка. Дори в определени периоди е повече художничка, отколкото актриса.) „Боите водоустойчиви ли са?“ – питам я. „Не! Ще патентовам техниката“ – връща ми Диана и аз си представям как това наистина е откритие – след като завършиш някоя картина, влизаш в банята, пускаш душа, разтеклите се бои се смесват и… каквото стане. „Трябва непременно да направиш пърформанс ала Марина Абрамович“ – пиша аз въодушевено. „В Париж!“ – отговаря ми тя. Защо пък не!

Творческият хаос завладя този текст още от самото начало, но сега ще се опитам да внеса яснота. За повечето от вас Диана Димитрова е актрисата, която в продължение на 5 години и 8 сезона гледахме в ролята на д-р Зорница Огнянова от сериала „Откраднат живот“. За нас в EVA Диана е и момичето, което не се поколеба да преметне през рамо чехословашкия вълк Черок заради снимките за корицата ни през януари 2018 г. – тогава известността й тъкмо бе започнала да набира инерция. Снимахме я с вълк, защото той й е тотем, мистично животно, нейна сродна душа.

Това беше преди 3 и половина години. А днес е истинско събитие за културния живот в България, че отново се „посяга“ на „Тютюн“, макар и в театъра, а не в киното. Пиесата по епохалния роман на Димитър Димов е написана от драматурга Юри Дачев, а партньори на Диана в ролите на Борис Морев и Фрайхер фон Гайер са съответно Калин Врачански и Стоян Радев.

Диана е родена в Добрич по стечение на обстоятелствата – майка й е била на път, когато раждането започнало, и трябвало да я откарат в най-близката болница, а тя била в Добрич. Родителите й се разделят, и двамата в определен момент от детството й живеят в чужбина и пътуват много. За Диана се грижи най-вече баба й – „най-близкият ми човек, най-добрият ми приятел“, казва тя за нея в предишното ни интервю. Баба й си отива през 2014 г. и за актрисата това е шок, който много трудно успява да преодолее. Учи в художествена гимназия в Силистра, но всъщност предпочита да рисува, вместо да ходи на училище. „Бях рекордьор по неизвинени отсъствия – каза ни тогава Диана. – Аз от много рано съм самостоятелна, което си има и своите недостатъци, особено в тийнейджърска възраст. Но така се случи, че важните решения в живота си винаги съм ги взимала сама, а това е доста... изграждащо.“

Приета е на първо място в Художествената академия, специалност Графика, но напуска след първата година и кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ, къде то също я приемат отново на първо място, макар че впоследствие сменя двама преподаватели, докато попада на този, в чийто клас се чувства наистина добре и свободна – проф. Атанас Атанасов. Страстта й към рисуването обаче си върви успоредно, никога не е на втори план. Когато не рисува дълго време, започва да вижда петна. „…съвсем сериозно, нещо като халюцинации. И когато ги пресъздам върху платното, се освобождавам. Това са неща, които трябва да се визуализират, за да ги видят и други. Знаеш ли колко е странно, когато някой път вечер, в тъмна стая, със свещ в ръка се доближа до картините си. Виждам, че те живеят. По-живи са дори от мен и това е малко страшно.“
 
Диана си е странна птица. Обича да живее през нощта – тогава разхожда на каишка котарака си Врубел, кръс-тосва пустите улици, но най-вече – рисува картините си. До пет сутринта, до шест, докато. После спи два часа и хайде на снимки! Такъв поне е ритъмът й, докато снима в „Откраднат живот“. Не си пада много по заведения и дискотеки („Излизам три пъти в годината“), повече обича да е в ателието си, т.е. вкъщи – при картините, пианото си и своята менажерия – гореспоменатия Врубел, брадатата агама Спарчи (другото название на животинчето е брадат дракон и всъщност прилича на игуана) и кактусите си. Обича вкуса на риска. Много. Вярвам й. Ако не го обичаше, как щеше да приеме голямото предизвикателство Ирина от „Тютюн“?

предизвикателство на ръба на силите

„Винаги съм се съпротивлявала на най-хубавите неща, които са ми се случвали в живота, винаги съм се дърпала. И вътрешно, и външно. До откат! Но точно тогава нещата ми се получават“ – казва ми Диана. Ръцете й са изцапани с бои, понеже както обикновено е рисувала цяла нощ, а косата й е покрита с яркоцветен тюрбан, който й стои адски красиво. Срещаме се в градината на Missia23. Аз – с аперол, тя – с уиски. Пушим доста. С една дума – хич не сме за пример. Решаваме, че си имаме извинение обаче – все пак темата ни е „Тютюн“. Диана разказва как са минали снимките за корицата, на които аз не успях да присъствам (понеже трябваше да водя битки за чадъри и шезлонги по Българското Черноморие, т.е. – бях на заслужен отдих) и как Слав & Хубен дошли с една кола, а с другата дошли диамантите, които Диана носи на снимките. Имали си и въоръжен бодигард. Диамантите, не Слав & Хубен. А на Диана скъпоценните камъни толкова й прилягат! Толкова, колкото й отива нощта. Или очите на Черок на онази наша корица от януари 2018 г.

Режисьорката на „Тютюн“ (и директор на Малък градски театър „Зад канала“) Бина Харалампиева познава Диана от студентските й години. „Моят професор Атанас Атанасов ме изпрати да играя една много малка роля в представлението на Театъра зад канала „Посещението на старата дама“. Оказа се, че Бина е наблюдавала изявите ми след това. Един ден ми се обади и директно ми предложи ролята на Ирина. Разбира се, аз веднага се настроих да откажа, защото бе извън зоната ми на комфорт. Първо – месец и половина репетиции във Варна. Второ – тази роля…“ Но ми стана и много интересно, защото беше ясно, че ще е някакво предизвикателство на ръба на силите.

Все пак двете се срещнали на другия ден и от разговора Диана веднага разбрала, че наистина й предстои предизвикателство на ръба на силите. Скоро след това направили и партньорски кастинг с Калин Врачански в ролята на Борис Морев. „Бина ни даде една сцена, в която взаимоотношенията ни вече са безвъзвратно счупени. С Калин си вдигнахме много хубав скандал, след което Бина директно пред нас, без да ни казва каквото и да било, се обади на директорката на Варненския театър и й каза: Идваме, правим го! И вече нямаше връщане назад.“

„Ирина е роля мечта – сложна, с развитие, с обрати. Действието на романа и на пиесата по него – тъй като Юри Дачев се е опитал да се движи максимално близо до оригиналната творба на Димитър Димов – се развива в продължение на 15 години. В началото Ирина е съвсем млада, студентка по медицина, морална, наранена до дъното на душата си. Когато среща Борис Морев в София, след като той я изоставил преди три години, той вече се е изкачил по социалната стълбица. И започва нейната драма, големият обрат.“
Докато говори за Ирина, Диана изведнъж започва да се смее. Онзи ден срещнала проф. Атанас Атанасов. „И какво сега – „Тютюн“!“ – казал й той. Оказва се, че Бина Харалампиева се е посъветвала с него и го е питала дали според него Диана има характер, за да изнесе тази роля. „Има“ – отговорил той. „Но дали ще го прояви?“ – продължила режисьорката. „Ще го прояви, ще го прояви!“ – отговорил й той. (Тук Диана се разсмива силно и рязко – после ще ми каже, че когато чула смеха й, Бина се влюбила в него и казала: Трябва задължително да го използваме за Ирина. И го използвали.) Та на срещата с Атанас Атанасов Диана му казала: „Професоре, лудост! От мен излязоха непредвидими неща, докато репетирахме“, а Атанас Атанасов й отговорил най-спокойно: „Ами, непредвидими!“.

„Той си ме познава – казва Диана през смях. – Знаеш ли, аз си пожелах „Тютюн“. Пожелах си да се появи точният режисьор, чудовищната роля, целият екип… И се случи. Като с вълшебна пръчка, като магия!“

за свободата на вещиците (които пасат козела си на паркинга)

„Магията“ се случва след 23 дни интензивни репетиции, по 6-7 часа на ден. Добре че и двамата с Калин бързо учат текст. Веднага разбират, че нещата няма да се получат, ако не се отдадат изцяло, стопроцентово и повече дори. При една от сцените Диана се спъва в някакъв чаршаф и си навяхва пръста, но – „нали съм лекар все пак“ – го напръсква с обезболяващ спрей, какъвто използват футболистите на терен, и продължава репетициите. Адреналинът я държи, макар че пръстът й става гигантски и лилав на цвят, а от спрея почти не усеща целия си крак. Отива на лекар чак след края на репетициите. Слава Богу, не е счупен, но едва сега, два месеца след случката, успява да го раздвижи.