50 думи за вятър и светли нощи

В този период на годината в колорита на Исландия се преплитат четири основни цвята – черно (планини и плажове), червено (почва), жълто (мъх и трева) и бяло (сняг и лед). Целият релеф на острова е образуван вследствие на непрестанните вулканични дейности през хилядолетията. Това прави пейзажа толкова различен и екзотичен. Неговата фотогеничност привлича страстни инстаграм фенове от цял свят, сред които сме и ние. Първата фотоатракция, до която стигаме след час и половина каране, е кратерът Kerid. Образуван при силна земна експлозия преди около 6500 години, сега той е пълен с кристалночиста вода, като огледало. Погледнато отвисоко, езерото прилича на човешко око.

Различните дълбочини и слънцето рисуват в детайл неговия ирис. За да звучи по-търговски, местните го наричат The Eye Of The World. Тази информация разбрах впоследствие, защото на място синузитът ми изпита дискомфорта на северните течения. Тогава и разбрах от спътника до мен, че исландците имат над 50 думи за вятър. Ако питате мен, малко са. Същият човек (ходеща енциклопедия) ми подари дебела космата шапка, която не свалих до края на престоя си и която ми спечели прякора Гринго сред местните. На самия кратер (а и на всички други природни атракции) пътеките, стъпалата, огражденията около тях са направени максимално достъпни за хората и с минимални промени в естествения им вид. Навсякъде има табелки „Help us to protect the nature” („Помогнете да съхраним природата“) и всички са съпричастни. За 8 дни не видях изхвърлени фас или хартийка.

Попътният вятър ни насочва към Strokkur, най-известния гейзер в Исландия. Трудни за произнасяне са всички исландски имена. Сложно е и да разберем и обясним какво се случва пред очите ни. За първи път виждам на живо как от пукнатините на земята излизат вулканични газове и изпарения, научно казано фумароли. А на метри изригва гореща вода на височина 20-40 метра. Нереално е! Слънцето се скрива зад върховете около 20,30 ч., но денят не свършва.

През май в Исландия залезът настъпва около 23 часа и реално слънцето се скрива, но нощта става бяла. Тук всичко е различно.

Това ни позволи да продължим към следващия феномен – Gullfoss Falls. Мястото е едно от природните чудеса на Исландия, а падащите му води сякаш отиват направо под земята. Тук сезонът е преходен от зима към пролет и всички реки са изключително пълноводни, а водопадите – буйни. Имахме късмета да хванем златния час, в който слънцето се заиграва със ситните пръски вода, превръщайки ги в изумителна пъстра дъга над целия каньон. Свидетели сме на силата и красотата на природата в едно.

Два часа каране по-късно и сме в кемпа, а аз с наслада се отпускам върху масата, която вечер се превръща в легло. Сутринта тук идва с изгрева в 4,30 ч., който виждам през един от люковете, но слагам ръка на очите до сигнала за закуска, някъде в 8 ч. През прозореца се носи аромат на палачинки от съседния кемпер и някакъв постоянен тътен. Оказа се, че сме спрели в близост до 80-метровия водопад Skogafoss. Много е приятно чувството да се събудиш до такова (не)земно чудо. Доколкото разбрах, тук е сниман един от епизодите на „Game of thrones“, но аз не съм фен на филма и предпочитам да се наслаждавам на това, което виж-дам в живия живот.