Топъл сняг и легенди за елфи

В нормална обстановка и висок туристически сезон тук едва ли щяхме да си намерим място, но пандемията направи възможно тези чудеса да са само за нашите очи. След исландските палачинки и горещ чай се качвам в кокпита, готов и зареден за нови гледки и обиколки. Те не закъсняват и изненадващо бързо се появява нов величествен водопад, който се отличава с това, че може да минеш зад него и буквално да си вземеш свеж душ. Виждал съм доста снимки оттук – хората застават зад водната стена за селфи. В „бекстейджа“ аз пък си намерих камък сърце, оформен от падащите капки, и това е споменът, който си взех оттук.

След като разбрах, че в Исландия има над 200 подобни водопада, ми се прииска нещо различно и скоро то се появи. След два часа каране по черен път стигаме до популярния плаж Black Sand Beach – Reynisfjara. Първо се качихме на най-високата точка над него, за да го разгледаме от птичи поглед, а след това се пуснахме и за плаж. Отново изпитах непознато чувство като в паралелна реалност. „Пясъкът“ е образуван под въздействието на океана, слънцето и вулканичните камъни. На места имаше сняг върху него, който обаче беше топъл. Нова задача за размисъл с много неизвестни.

В началото на плажа има и една малка планина, в която сякаш педантично върху базалтовите скали са изрязани причудливи форми. Със сигурност сте виждали в профилите на пътуващите травъл инфлуенсъри снимки от това място. Каквито и очаквания да съм имал, чувствах се като Алиса в Страната на чудесата. Наистина дива и различна природа. Преди да продължим още около хиляда километри в посока север, пренощуваме в чудесен къмпинг и правим изкачване до поредния „дизайнерски“ водопад – Svartifoss. Беден е речникът ми, с който да описвам най-красивите и любими места тук.