Планета Исландия

В Исландия майката природа твори по различен начин, с друга четка и фантазия. Тя е контрастна и страстна. Огън и лед. Тя е като друга планета, със студена опаковка и гореща душа. Специална е!

Влади Герасимов 15 September 2021

Снимка: Влади Герасимов

Влади Герасимов е от хората, които лесно оцветяват ежедневието ни. Креативен директор, градски гид на места за хапване и пийване, дългогодишен DJ, приключенец и бохем по душа, той се чувства жив, когато е на път и сред природа. Благодарение на Instagram профила успяваме да съпреживяваме, мечтаем и да виждаме света през неговите очи. Последното си прикючение споделя ексклузивно на страниците на ЕVA.

В Исландия майката природа твори по различен начин, с друга четка и фантазия. Тя е контрастна и страстна. Огън и лед. Тя е като друга планета, със студена опаковка и гореща душа. Специална е!

Това е най-краткото представяне, което споделих с пост в социалните мрежи след 2000 км и 8 дни обиколка с кемпер на целия остров. Пътуване като никое друго досега. С редуващи се сюрреалистични гледки на избухващ вулкан и горещи гейзери, на плаващи ледници, черни плажове, бели нощи, заснежени върхове и пълноводни живописни водопади – все гледки като от декор на филм, но всъщност неподправено истински.

Преди да реша да се пусна в тази северна експедиция, обикалях екзотични топли острови, където „маняната“ ме караше да се отпусна и да се наслаждавам на безвремието. Пандемията обаче е причината всеки от нас да се промени по един или друг начин. Така една покана от приятели да се присъединя към групата им за пътешествие интуитивно отговори на идеята ми за нещо различно. Като човек с влечение към дизайна, Скандинавието винаги ми е харесвало на картинка, така че бях любопитен да го видя чисто и голо. Опитът ми до този момент включваше само „градски“ посещения на Дания и Швеция. Но все повече имам нужда от природата в най-чистата й форма. А къде ще срещна такава, ако не в дива Исландия?!



Приключение с кемпер

Държавата е с територия колкото тази на България, но с население от 360 000 души, като 60% от тях живеят в столицата Рейкявик. Извън нея се простират пуста (вулканична) земя в гигантски мащаби, стада с коне, ята патици и един-единствен път, който се вие по контура на острова. Наричат го Ring Road и е най-популярният сред туристите, защото по него могат да бъдат разгледани повечето природни забележителности. Ширината му е колкото на софийската улица „Шишман“, но с лек наклон във всяка от двете му страни, за да се оттича водата. Така че карането по няколко часа на ден на 15-метров кемпер често ми причиняваше мускулни крампи в трицепса и задните части. Заради пандемичната обстановка обаче пътят беше на наше разположение. От време на време шофирането по идеална права ме караше да се чувствам като Колин Макрей (шотландския рали пилот).

Пътешествието с къща на колела – това беше най-привлекателната част на този трип. Аз съм тип „Тарзан“ турист и обичам да съм в движение. През последната година имах приятелка, която е собственик на феноменален кемперван, с който обикаляхме безгрижно българските диви плажове, язовири, планини, и оттогава съм абсолютно влюбен в тази свобода.

Добрата алтернатива да бъде обиколен островът по красивия дълъг маршрут е именно с голям кемпер или с бус – заради шанса да разполагате с легло за двама. Често се натъквахме на къмпинги, но в тях няма къщички за настаняване, а просто паркинг с ток, вода, чиста и топла баня в скандинавски дизайн, разбира се. На повечето места няма дори рецепция, а машини, с които всеки съвестен гражданин доброволно заплаща такса за нощувка. Контролът се извършва с помощта на камери, които засичат всяка „спестена“ сума по пътя, след това дължимото се удържа от кредитната карта при плащането в компанията за наемане на автомобили. Всичко в Исландия е чудесно организирано, съответно и доста скъпо. Нормални бяха цените (около 20 евро на човек) може би единствено на паркинга.

Организацията ни представляваше три кемпера и 15 човека. Рейкявик ни посреща с измамно слънце и поносимите 10 градуса по Целзий. Без да подозирам къде отиваме, останах „дискотечно“ облечен и парното беше моят спасител.
Завоите са малко, през повечето време карахме по прав път. Пред очите ни почти постоянно се ширеха монохромни пейзажи.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР