А твоето детство и тийнейджърство, Теа, какво беше?
Теа: Нашето детство – имам сестра близначка и затова винаги говоря в „ние“ форма – премина с ваканции при баба и дядо в Кърджали. Типичното провинциално детство.

Теа, ти имаше ли притеснения и респeкт от семeйство Шопови?
Наум: Абе беше си притеснена в началото.
Теа: О, да, бях си притеснена. Христо е много събран, мълчалив, като Наум е в това отношение, а Марияна е обратното – обича да говори. И тя беше много приятелски настроена, говори, а пък Христо мълчи. И аз се чудя: сега хареса ли ме, не ме ли хареса? И няма да забравя първата вечер...
Наум: Теа е първото момиче, което заведох вкъщи.
Теа: Наум ме кани у тях за първи път. Направили са пържоли. На мен сърцето ми ще изскочи. Баща му не го познавах изобщо. Майка му я бях виждала само веднъж.
Наум: Те и нашите бяха супер притеснени.
Теа: Спомням си, че бях облякла някаква приветлива ризка – исках да видят едно готино момиче, свежо. Влизаме у тях и Наум казва: Хайде да се качим горе да се преоблечем. Вкъщи винаги се преобличаме в домашни дрехи, преди да седнем на вечеря. И ми дава някаква негова тениска. После разбрах, че той се е опитвал да ме предразположи, да ме накара да се почувствам като у дома си. Така че седнах за първи път на масата у тях, облечена в клин и с неговата тениска. После си станахме много близки, запознахме семействата ни, допреди пандемията всички празници празнувахме заедно. Ходили сме заедно и на море. Случвало се е да съм на работа и да звънна на Христо да му кажа, че няма антифриз в колата, и той да дойде с тубата с антифриз.
Наум: С Теа много бързо започнахме да живеем заедно – буквално на втората-третата седмица.

Как заживяхте заедно толкова бързо?
Наум: Ние на второто си виждане заминахме на море.
Теа: Той ме открадна. Аз имах сериозна връзка преди него, която вече се бе поизчерпала. А на Наум гледах като на „Наум от училище“. Някак не като на ново момче, с което нещо... И след като веднъж се срещнахме случайно в подлеза на университета и говорихме, от приказка на приказка разбрах, че мисля само за него и че ме е запалил отвсякъде. Един ден той ми каза: Зарязваш абсолютно всичко и всички и идваш при мен на морето. И аз си купих автобусен билет за Варна и просто тръгнах. Той щеше да учи медицина във Варна, защото го приеха най-напред там. Много драматично изживяхме идеята за връзка от разстояние. Спомням си, че бяхме в един мол, Наум мереше маратонки, когато се обади майка му и каза, че е приет медицина и в Софийския университет. Чух през слушалката и започнах буквално да крещя, толкова бях щастлива.

Има ли нещо, от което се спасихте един друг, превръщайки се в двойка?
Наум: За спасяване не знам, защото никой не знае какво го е чакало, ако е поел по друг път, но за себе си съм сигурен, че не бих бил човекът, който съм, ако не бях с Теа. Тя ми е помагала много и е търпяла много, много неща в професионален и личен план.

За какво ти помогна най-много?
Наум: Когато се срещнахме и станахме двойка, аз бях много голямо детенце. Като ме приеха медицина, бях от тези, помазаните, които нищо не работеха. Тя започна да работи две години преди мен. Изобщо – нямах никакви отговорности. Докато тя започна по-рано да поема отговорности в житейски план.

А при теб, Теа?
Теа: В тези близо 10 години, в които сме заедно, тоест между 20-ата и 30-ата ми година – аз наближавам 30, по-голяма съм от него, – та в този период съм си имала партньор и не съм се лутала. Защото имам познати, които в този период наистина се лутаха. Но когато имаш такава стабилна опора и човек, когото искрено обичаш и който те обича, това те мотивира да се справяш с много неща. Наум много силно вярва във всичко, които прави, още от началото, докато на мен ми трябва да видя някакъв успех, за да се захвана със съответното нещо.
Наум: Когато разискваме дали да започнем нещо, винаги аз съм доброто ченге, а тя – лошото. Винаги тя казва, че няма да стане, а аз – че ще стане.
Теа: Каквото сме направили през последните години, сме го направили благодарение на Наум. Защото той е повярвал в него.
Наум: Когато имаш човек до себе си, ти си отговорен пред него. Отговорен си да си по-добър. Когато човек е сам, той може много лесно да преглътне някои свои лоши черти, защото не трябва да се съобразява с никого.