Личи си – Ютюб каналът ви е абсолютно професионален, а видеата ви винаги имат някакъв тип сценарий, някаква история.
Наум: Това е най-трудното. По-лесно е да се научи човек да монтира. Много по-трудно е да измислиш историята. Това е най-голямото предизвикателство.

Та в тези видеа усещам между вас пълна хармония.
Теа: Не знам на кои видеа си попадала. Никога не сме изкуствени. Понякога може да сме скарани и да не си говорим и си го казваме на хората. Понякога пък сме уморени, в кофти настроение и решаваме, че няма смисъл да качваме такова видео.
Наум: Още повече че такъв тип съдържание се гледа за развлечение, никой не иска да се натоварва с лошото ти настроение и битовизмите.

И са полезни.
Теа: Да. Особено майчинските ми видеа, свързани с раждането и отглеждането на Амая, бяха много в тази посока. Освен това такъв огромен ресурс с видеа един ден ще се превърне в нещо като дневник на нашето семейство, който ще е много интересен и за нас, и за Амая – как сме празнували например Великден в Кърджали, с баба, или как сме ходили на море. Защото човек забравя.

Какво остава зад кадър, какво никога не виждат хората, които ви следят?
Теа: Много хора смятат, че ние едва ли не непрекъснато снимаме. Всъщност не е точно така. Може например да сме в Гърция и да хапваме. Аз може да снимам, да направя едно стори, с Наум ще снимаме две минути например и след това забравяме. Не мога да кажа, че за да снимаме видеата си и да поддържаме канала си в Ютюб, изпускаме преживяването. Не е така.

(Тук спящата красавица в съседната стая Амая се събужда и през бейбифона се чува мощен бебешки зов, на който в началото съвсем спокойната Теа все пак решава да се отзове.) Оставя ли ви Амая през нощ-та да спите? Доста гласовито бебе е май.
Наум: Да. Напоследък малко по-често се буди. Но ние никога не сме спали много.

Много сте дисциплинирани. Ти така ли си възпитан, Наум?
Наум: Не бих казал. Расъл съм доста на самотек.

Какво прави всеки един от вас вкъщи, когато другият го няма?
Теа: Докато е будна Амая, съм с нея непрекъснато – занимавам я, водя я на места, на които смятам, че ще й е интересно, никога не й пускам телевизор. Разбира се, оставям я да си се заиграва. Накупили сме й играчки, които са полезни за нейното развитие. Когато спи, започвам да върша нещата, които трябва да свърша. Сега имам лукса да работя и успоредно с това да гледам детето си, да не бързам да се върна на работа. С Наум обаче сме като скачени съдове от много години и аз никак не обичам да съм сама. През деня може да нямам и една минута сама и пак ми е добре. Имам нужда да тренирам например, но искам да тренираме двамата. Понякога тренираме късно вечер заедно – имаме си тук фитнес. Обичам да ходя по магазините, но пак ако може да сме двамата или да съм с някой друг. Не обичам да съм сама. И ето – създадох си Амая и вече няма да съм сама.