Равносметката им за последните две години и половина – собствен прогресиращ Ютюб канал с около 110 000 абонати, над 100 качени видеа, гледани от доста повече хора и направени по всички световни стандарти на влогърската практика (а тя отдавна е фактор на медийния и рекламния пазар, харесва ли ни или не), ново прекрасно жилище и... съвсем на първо място – една Амая, която вече е на цяла година и половина. Тандемът Теа&Наум работи на пълни обороти – и като двойка, и като семейство, и като бизнес партньорство, ще се уверите сами.

Двамата споделят  всичко с аудиторията си – фитнес режими, хранене, ремонти, пътешествия, забавления, всякакви проблеми и щастливи моменти във връзката си, във всекидневния си живот, около бременността на Теа, раждането и отглеждането на Амая. Една от последните им тематични серии видеа е свързана с преместването им в ново жилище и разказва през какво преминава едно младо семейство, докато се нанесе в новия си дом – като се започне от избора на брокер и се стигне до избора на цветове за стените например. Както вече стана дума, видеата им са професионално издържани и това, което с изненада разбирам, е, че не ги монтира някоя фирма, както често се случва, а си ги прави самият Наум. „Защото искам нещата да се получат точно така, както искам“ – обяснява той.

Познават се от деца, учили са в едно училище, пораснали са заедно, движили са се в една компания, знаят всичко един за друг. По някакъв начин всеки от тях е бил пред очите на другия през по-голямата част от съзнателния им живот. Наум, който е завършил медицина, но доби широка популярност с ролята си на д-р Борис Тасев в един от най-гледаните български сериали (и със сигурност най-дълголетният – 11 сезона) „Откраднат живот“, е четвърто поколение актьор, внук на легендарния Наум Шопов и син на един от най-талантливите български актьори от поколението на прехода – Христо Шопов. Без колебания признава обаче, че без Теа не би бил човекът, който е сега.

С Наум и Теа се срещаме виртуално. През екрана на лаптопа попадам в техния нов апартамент, и по-специално – в кухненския бокс. Неделя е, а часът е малко след 21. Двамата са приспали дъщеря си, после са си приготвили бърза вечеря и сега сядат с чаша вино – ако не ме лъже паметта, наистина си пийват от обща чаша. Хармонията е пълна и на човек веднага му става ясно, че мисията „Нов дом“, както бяха озаглавили поредицата видеа за новото жилище, вече е приключила и че двамата вече не са „в нов апартамент“, а просто са си „у дома“.

Партньори в житейския екшън, романтична двойка в любовния филм, съдружници в най-безценния си проект, наречен „семейство“, родителско тяло на Амая, бизнес тандем. За първата целувка, всъщност „челувка“, с незабравим аромат на дюнер, за кея във Варна, който си е само техен, как Наум открадна Теа, защо никога не си подаряват дрехи и въобще – кое ги прави двойката, която са. Наум Шопов и Теа Минкова разказват пред EVA.

Усетихте ли вече енергията на мястото?
Теа: Започваме. Наум много обича да слага картини и някакви негови джунджурии, които пази през годините. Тук все още имаше майстори, когато той започна да окачва някакви лични неща…
Наум: За да започнем да се чувстваме като у дома си, не като на хотел.

Кое беше първото от тези лични неща, което окачи, Наум?
Наум: Много любима наша попарт картина, която едно момиче ни подари и която ни е и профилната снимка в Ютюб канала ни. Окачих я, въпреки че все още дори не бяха боядисани стените.

Защо сте заедно?
Наум: Много години си бяхме под носа и в един момент се намерихме.
Теа: За много хора идеята за сродна душа е клише, но аз пък вярвам в това. Казват, че човек може да има много сродни души, но аз за себе си знам, че съм попаднала на точната.
Наум: Имаме много големия късмет, че сме заедно от малки, от 18-годишни. Още не сме били… хора. Буквално израснахме заедно и се напаснахме.
Теа: Дори нещата, които ни дразнят един в друг, сме съумели през годините да ги попроменим – тогава, когато сме били по-податливи на промяна. Ако трябваше сега, на тази възраст, да започваме всичко, щеше да ни е по-трудно. Защото вече е много по-трудно да се променим.

Как започна връзката ви?
Теа: Макар Наум да твърди, че не си го спомня, в 8. клас той ми пишеше есемеси. Ходех на уроци по иврит тогава и той ме чакаше да изляза от уроците и ми пращаше нещо от типа: „Здрасти! Къде си?“ или „Аз отивам на баскетбол, ти какво правиш?“.
Наум: Аз това не си го спомням.
Теа: Спомням си, че бях на ваучер тогава и чаках мама да ми изпрати пари, за да мога да му отговоря. Тогава не го огря много, сигурно затова „не помни“. (Смях.)
Наум: Имам много услужлива памет и това, което не искам да си спомням, го забравям много лесно.

От кои двойки сте – от тези, при които противоположностите се привличат, или които гледат в една посока?
Наум: Плюс и минус. Определено. Различни сме много и така се допълваме.
Теа: Това ни пали огъня. Дори за най-елементарни неща, на чисто битово ниво, ние сме на противоположни мнения. Добре поне, че за важните, сериозните неща сме на едно. Явно там е разковничето.

Заедно сте вече девет години. Кога се почувствахте семейство?
Теа: Първите... много години живеехме ту при майка ми, ту при неговите родители. И си имахме по една стаичка и при едните, и при другите. В един момент осъзнахме, че при неговите родители има още една свободна стая, която ние можем да си превърнем в собствен хол и така да си направим нещо като малко апартаментче. Нямахме никакви пари тогава и буквално за 100 лв. отидохме и си купихме възглавнички, свещи, масичка, хартиени лампи, с тях си направихме хол. Вечер си пускахме телевизора и си сядахме вече точно като в хол. И тогава за първи път почувствах, че сме като двойка, като семейство.
Наум: Тогава бяхме стигнали до онзи етап, при който присъствието на родителите, споделеното пространство вече започваше да ни тежи и имахме нужда от наше си място.
Теа: А в този наш „хол“ нищо с нищо не си отиваше. Стените на „хола“ бяха надраскани от Наум със спрейове.
Наум: В тийнейджърството си имах залитания по графитите, въпреки че изобщо не мога да рисувам. Бях с расти, слушах пънк, ей такива тийнейджърски, резки, драматични промени преживявах.