Издателите са особена порода хора, която обикновено остава в сянката на представяните от тях автори. EVA реши да включи прожектора и да ви запознае с българските издатели, тези ведри, мрачни, странни, пристрастни, особени, ядосани, релаксирани, оптимистични пророци на Книгата. 15 въпроса – 15 отговора.

Представяме ви Марияна Златарева, съучредител на „Кибеа“ - издателската къща със специална духовна аура - а от 2005 година и неин управител. Ето какво казва Марияна (впрочем тя не обича много-много да говори за себе си): „Трима мъже определиха живота ми. Брат ми – Димитър Златарев, ме направи от читател издател. Той, заедно със Ставри Калинов – художник и скулптор, артист, който може да работи с всякакви материали, и Веселин Досев - най-добрият галерист и аристократ по душа, ме научиха да съм маниакално отдадена на работата си, независимо от естеството й. Ако в това, което правиш, вложиш душа, то ще докосне хиляди сърца. Така работи и екипът на „Кибеа“, затова имаме толкова почитатели.“

Тази година „Кибеа“ става на 30 години. Честито, приятели, и продължавайте все така – честно, без гръмотевици и мрак, само със слънце и понякога с пролетни дъждове - под погледа на Великата богиня майка.

Как станахте книгоиздател?

Издателят в семейството беше брат ми Димитър Златарев, аз съм по заместване. По-рано се занимавах с реставрация и рисувах икони. Брат ми създаде „Кибеа“ преди 30 години. По онова време беше журналист в международния отдел на вестник АБВ, който дълги години пишеше културната история на страната. Завърши английската гимназия в Пловдив с отличие и го приеха да следва в престижните по тогавашните мерки специалности „Международни икономически отношения“, „Право“ и „Журналистика“. Противно на родителските очаквания той избра журналистиката… и вкъщи настана суматоха. Няма да забравя думите му: „С думите си журналистът може да промени мисленето на хората, може да вдигне революция!“. Години по-късно, когато създаде Издателска къща „Кибеа“, с книгите, които публикуваше, той направи своята революция в съзнанието на мнозина. С появата си на българския книжен пазар  „Кибеа“ наложи литературата за самопомощ и себепознание. Неслучайно името ни е производно от Кибела – Великата богиня майка, извор на живота и всемогъща сила, която определя ритъма на живота. Траките са я почитали и са я чествали с тържествени церемонии и мистични обреди. През 90-те години, когато книгоиздаването в България преживя рестарт, издателствата бяха профилирани и се знаеше кой какво предлага.

Началото беше трудно за „Кибеа“, защото легално представихме на книжния пазар жанр, който се смяташе за „езотерична литература“. И тогава, и сега тя предизвиква у някои противоречиви чувства. В този кюп се слагаха дори книгите на Дейл Карнеги, Ейбрахам Маслоу и други мотиватори, които дотогава се предлагаха на циклостил и в доста осакатен вид. И до ден днешен името ни се свързва основно с литература за самопомощ и самопознание, но всъщност профилът на „Кибеа“ е доста по-разностранен. Междувременно стана така, че книгите за самопомощ вече присъстват в каталога на почти всички издатели.

С коя дейност бихте сравнили книгоиздаването?

За мен е изкуство. Ако изданието е преводно, изкуството е в това да представиш текста и цялата визия на изданието възможно „най-вярно с оригинала“. Ако изданието е на български автор, майсторлъкът е да създадеш визия, хармонична и в известен смисъл рекламираща текста.

Какво да очакваме от вас от тук нататък?

Ще продължим да се развиваме в направленията, заложени още от създаването на „Кибеа“. Ще продължаваме да търсим и да предлагаме новаторски идеи, които да поддържат и развиват тялото, ума, душата и духа. Винаги съществува възможността тези идеи да си противоречат, но нека читателят сам прецени кое е „неговото“ – нещото, което ще му помогне да прояви потенциала си.

Любима случка с ваш автор.

За премиерата на книгата „Щастието на нощното шкафче“ от Италия долетяха авторът Алберто Симоне и съпругата му Роберта. Като реплика на корицата специално за събитието купихме от една арт галерия двайсетина ръчно изработени книжни мака, всеки закрепен с жица към камък. Двамата толкова харесаха маковете, че пожелаха да си ги вземат за спомен, макар че щяха да са за сметка на личния им багаж.И другата случка е свързана с премиера, багаж и полети. Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд, авторката на бестселърите GAPS и „Здравето на сърцето минава през устата“, изпразни единия си куфар и си тръгна за Англия с 10 килограма български орехи. Двамата със съпруга й Питър знаеха, че тук все още могат да се намерят чисти продукти. Харесаха климата и топлото посрещане, дори планираха да си купят място в България. За съжаление, Питър почина и тези планове не се сбъднаха.

Любима мисъл от ваш автор.

На Барбара Рен в „Клетъчно пробуждане“: „Ако се научим да се освобождаваме от страха и да се свързваме с вътрешната си мъдрост, няма да има нещо, което да не можем да направим“. Ето още една нейна мисъл, нещо като верую на екипа ни: „Всеки човек трябва да поеме отговорността за собствения си живот, за да се радва на здраве, щастие и свобода.“ И двете са силни послания, при това не само във времена на пандемия – реална или мнима.

Най-необичайното място, на което сте откривали добра книга.

Една книжарничка в Ришикеш, Индия. Оттам си взех книжка с медитации, препоръчани от Далай Лама. Предвиждаме да я издадем.

Пътували ли сте по литературен маршрут?

По-скоро се стремя да тествам системи и методи, които се препоръчват в нашите книги. Малко преди да публикуваме „Това, което не ни убива“ за метода на т.нар. Леден човек Вим Хоф, се опитах да се свържа с него. На сайта му видях, че се организират обучения, нещо повече, само след месец на къмпинг „Градина“ предстоеше семинар с Барт Пронк, сертифициран инструктор от екипа на Вим Хоф. Веднага се записах. Имаше още трийсетина луди като мен, които се престрашиха да влязат в басейна с кубчета лед. Естествено, след дихателни упражнения, разработени от Вим Хоф. Това смразяващо събитие се повтори през ноември в София и... книгата на Скот Карни започна да се търси. До края на тази година ще издадем и „Методът на Вим Хоф: Активирай пълния си човешки потенциал“, вече написана лично от Ледения човек.

Коя друга професия ви привлича?

На музиканта и певеца. Емоцията, изразена с музика и песен, се разбира и съпреживява независимо от народност, вероизповедание и всякаква друга принадлежност. Като дете исках да уча пиано, но родителите ми наблегнаха на езиците. Когато пораснах, си купих китара, но най-високото ми постижение е да подрънквам на нея от време на време. Пеех в училищния хор, но бих искала да имам гласа на Райна Кабаиванска.

Кой е любимият ви литературен фестивал?

Панаирът на детската книга в Болоня винаги ми пълнел душата най-много. Сигурно е заради Италия, накъдето и да се обърнеш – красота! Иначе Франкфурт си остава най-големият литературен фестивал в Европа, а Лондонският ми допадаше заради деловата атмосфера и стегнатата организация – в рамките на три дни успявахме да свършим всичко важно. Впрочем години наред „Кибеа“се представяше самостоятелно на книжните панаири във Франкфурт, Болоня и Лондон. Вложението беше сериозно, но си струваше. В края на 90-те години представихме триизмерните книги на Антон Радевски и привлякохме вниманието на големи западни издателства. Така започна сътрудничеството ни с „Рицоли Интернешънъл“, „Стърлинг“, „Кьонеман“, „Фламарион“. „Космически кораби“ например излезе на десет езика. И отново благодарение на тези проекти Антон е в топ 10 на най-добрите хартиени инженери в света.

Как се научихте да четете? Коя е първата прочетена от вас книга, която си спомняте?

Отначало не бях от децата, които лягат и стават с книга. Повече ме влечаха игрите, но майка ми ме държеше под око и както казват приятелите ми, направи от мен човек. В един момент обаче взех да посягам все по-често към книгите. Започнех ли нещо интересно, не спирах, докато не разбера „какво става накрая“. Сега пък разправиите с майка бяха да гася лампата, защото на сутринта трябваше да ставам за училище. Четях с фенерче под завивката. Това обаче не увреди зрението ми; то се влоши, когато започнах да чета на компютър. Иначе ярък спомен от детството ми е „Приключенията на Пинокио“. Не е първата книга, която съм прочела, но страшно ме впечатлиха илюстрациите на Марайа. За никого не е тайна, че визията на едно произведение има ключова роля, при това не само за изграждането на образите, но и за формирането на естетическото у читателя. Може да звучи леко приповдигнато, но какъвто и да е пазарът, тази функция на книгата е вечна. Това го разбрах, когато започнах да се занимавам с книгоиздаване. Затова при подготовката на книгите гледаме да изпипаме не само текста, но и оформлението. Това е територията на нашия художествен директор Краси Деспотова. Проектите, които тя предложи на изброените по-горе западни издателства, бяха приети без забележки. От друга страна, като управител на издателство разбрах, че колкото и да са прекрасни текстът и визията, без добър екип от съмишленици по веригата крайният резултат е под въпрос.

Кога и как четете?

Работата ми е такава, че се налага да чета кажи-речи по цял ден. Ако говорим за удоволствие обаче, откакто съм родител – нито когато, нито както, нито каквото ми се чете в дадения момент. Преди си лягах с книга и както в детството, често осъмвах с нея. Сега, откакто отглеждам дъщеря си, толкова се уморявам, че заспивам още на първите страници.

Най-великата любовна история, описана в книга.

Предпочитам нетривиалните любовни истории. От прочетеното през последните години най-много ми допадна „10 000 живота“ на Майкъл Пуър. Накратко, главният герой Майло е имал 9995 живота и разполага само с още пет, за да заслужи място в космическата душа. Ако не се справи, е обречен да избледнее в нищото. Той обаче повече от всичко иска да остане завинаги в прегръдките на Смъртта, която нарича Сузи. Тя не е просто любимата на Майло по време на престоите му в Отвъдното. Всъщност Сузи е самата причина той да живее, докато се гмурва в поредното си прераждане, мечтаейки за деня, когато повече няма да се разделят. Може да звучи леко шантаво, но романът е много повече от трепетна любовна история. Всяко пътуване на Майло – от раждането до смъртта, представлява парченце от космическия пъзел; успее ли да сглоби всичките навреме, ще разбере какво е да си част от нещо по-голямо дори от вечността.

Най-добрият секс, описан в книга.

„Емануела“ – и екранизацията, и книгата са великолепни. Класика!

На какъв принцип сте подредили домашната си библиотека?

По теми и размер, за да събере повече. Иначе – на книгите на „Кибеа“и други. Колкото и да ми се иска да отговоря по друг начин, като издател нямам особен избор при 24-часово денонощие.

Книга, която бихте искали да сте написали вие.

Не е само една, много са. Бих искала да съм Булгаков, но и Джоузеф Кембъл.