В книгата си „Откъснати деца“ д-р Мелило говори за откритието, което го превръща в световен медицински авторитет в областта на неврологичните заболявания при децата и върху което се базира работата на основаните от него Центрове за баланс на мозъка. Според него причината, довеждаща до редица нарушения в детското развитие, като аутизма, синдрома на дефицит на вниманието със или без хиперактивност, дислексията, обсесивно-компулсивното разстройство, синдрома на Аспергер, се дължат на неравномерно развитие на дясното или лявото мозъчно полукълбо.

Д-р Мелило дава насоки, чрез които изоставащото мозъчно полукълбо да навакса в развитието си и детето да започне да се развива пълноценно. Сред тях са препоръки за хранене и физически упражнения. Преди появата на теорията за мозъчния дисбаланс лекарите признават, че не знаят каква е причината за аутизма или хиперактивността, и се опитват да потискат лекарствено симптоми като агресия или хранителни разстройства. Доказателствата за правотата на теорията на д-р Мелило са в 28-годишната му картотека с документирани истории на хиляди деца, които вече са „като другите“. Чрез неговата Програма за баланс на мозъка (Brain Balance program) се постигат убедителни поведенчески, емоционални, социални и обучителни успехи.

За първи път чух за аутизма във филма „Рейнман“ с Дъстин Хофман. Тогава това беше непознат проблем, а сега вече говорим за епидемия. Наистина ли е така?

Ако погледнем статистиката в Щатите – преди 30 години говорихме за едно дете с аутизъм от всеки 10 000. А последната статистика сочи 1 на всеки 50 деца. Според собственото ми проучване 40 или 50% от това нарастване може да бъдат отдадени на слабата диагностика преди години, в момента обръщаме повече внимание на проблема. Но останалите 60% не можем да ги обясним. Гледайки тези цифри, наистина може да се говори за епидемия. Примерно полиомиелитът беше епидемия, когато установиха, че има по 1 дете с такова заболяване на всеки 28 000. А ако разглеждаме като цяло проблемите в развитието на децата, в Щатите и други развити страни имаме по 1 дете с проблем на всеки 5.

Дали природата не ни отмъщава по този начин, че се отдалечаваме от нея?

Единственият начин, по който можем да си обясним този растеж, е заради фактори от околната среда. Същите, които са повлияли на развитието на диабета, на сърдечно-съдовите заболявания, на затлъстяването.

Предполагам сте чували версията, споделяна от антиваксър движението, че аутизмът е свързан с ваксините.

Не съм голям привърженик на тази теория поради простия факт, че в повечето случаи на аутизъм заболяването започва да се развива още през втория триместър на бременността, така че децата се раждат с аутизъм. Ако се дължеше на ваксините, всички ваксинирани деца щяха да са с аутизъм. Но в научните среди сме забелязали, че децата с аутизъм се раждат с дисбаланс на имунната система. Което може да причини свръхреакция спрямо ваксините и съответно да влоши симптомите. Дясното мозъчно полукълбо се оформя още в утробата и през първите две-три години от живота ни. А то отговаря за потискането на имунните реакции. Така че ако имаме дясно полукълбо, което още в утробата е с нарушено развитие и съответно не успява да потисне добре имунната реакция, имаме свръхреакция на ваксините. Виждал съм и много деца, които имат абсолютно същата регресия, когато стигнат 17-18-месечна възраст, без никога да са били ваксинирани. Разбира се, че в момента правим прекалено много ваксини в твърде крехка възраст, но не смятам, че това е причината за болести като аутизма.

Можем ли като родители да предприемем мерки за превенция?

Има около 50 основни фактора, които влияят върху развитието на подобни симптоми. Те са свързани най-вече с околната среда и начина ни на живот. По тях евентуално човек може да се ориентира какво да направи като превенция. Може би година преди зачатието правим анализ на начина на живот на двойката, оценяваме рисковите фактори. Повечето от тях могат да бъдат променени или елиминирани. Ако при мъжете над 40-годишна възраст вероятността детето им да развие аутизъм е над 400%, човек ще си каже – ами ние не можем да си променим възрастта. Но в третата ми книга, която също се надявам да издадем на български, има тест, наречен „Истинска възраст“. Тялото на 40-годишен човек може примерно да е на 30 години. И това да елиминира част от рисковите фактори.

Самият вие как стигнахте до тази група проблеми?

Аз започнах кариерата си като хиропрактик, с мануална работа с тялото, след това получих степен по неврология и по невропсихология. Веднъж през 1995 г. се прибрах вкъщи късно вечерта. Цял ден бях преглеждал пациенти. Заварих в кухнята с жена ми една дама, която плачеше. Жена ми каза – това е Денис и синът й страда от тежък синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност, направила е всичко възможно да му помогне, но нищо не проработило. Сега е прекарала много тежка нощ с агресия от страна на детето. Знаела, че се занимавам с мозъка и имам сериозно образование в тази област, искала да разбере дали има нещо извън лекарствата, с което да помогне. Дръпнах жена си настрани и й казах – нямам време за това. Имах голяма лекарска практика, преподавах, правех изследвания, почти никога не си бях вкъщи. И имахме 3 малки деца. А тя ме погледна и каза – тази жена изпитва болка, моля те, помогни й. (Очите на д-р Мелило се насълзяват.) Два дни по-късно отидох в училището на сина ми да говоря с учителката му и тя каза: доктор Мелило, смятам, че синът ви страда от синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност. Тогава ме поразиха 2 неща. Първото беше, че отново чух тази диагноза. И същевременно се почувствах провален като баща, аз съм невролог, би трябвало да съм наясно с това заболяване, но ето че не съм го разпознал у собствения си син. И тогава приех като послание, че трябва да направя всичко възможно да помогна на сина си и на други деца със същия проблем.