Какво научихте покрай изследванията и работата ви с децата?

Главният въпрос беше какво се случва в мозъка. Обикалях и разпитвах различни хора, които според мен имаха познания в тази област. И всички отговаряха едно и също – не знаем. Порази ме, че във всички изследвания се споменаваше за неравномерно развитие в уменията на тези деца. Както в „Рейнман“. Учените нямаха обяснение защо в някои области те имат много добри способности, а им е трудно в други. От заниманията ми с рехабилитация съм научен да наблюдавам какви са дисбалансите в тялото. Първоначално работех със синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност. И забелязах, че всички тези деца имат умения в области, управлявани от лявото мозъчно полукълбо. А нещата, които са им трудни, са свързани с дясното. Сега това е познато под термина „функционална откъснатост“. Другият въпрос беше защо се случва. И тогава стигнах до идеята за дисбаланс в развитието на детето по време на растежа му или т.нар. асиметрия на развитието. Хората, които имат подобен дисбаланс, често са особено талантливи в определена област. Както Рейнман. Много често такива хора дори не усещат, че имат проблем. Изглеждат абсолютно здрави, талантливи и успешни, но всъщност страдат и се борят. Случаите на Антъни Бурдейн или Кейт Спейд са такива. Самоубийствата, масовите убийства, според мен, се дължат на недиагностицирани случаи на мозъчен дисбаланс. Много често възрастни или тийнейджъри са ми споделяли, че са обмисляли самоубийство или са имали мисли да убият други хора. След работата ни това пада от тях като товар.

Като постигнем баланс, няма ли да отнемем от таланта?

Не, няма как да потиснем талантите, защото стимулираме изоставащата част от мозъка да настигне по-развитата. Ние не потискаме по никакъв начин по-развитата част, не работим с нея. В момента в Харвардското медицинско училище тече огромно проучване с деца със синдром на дефицит на вниманието. С мозъчен скенер се наблюдава как им влияят упражненията (по Програмата за баланс на мозъка – б.р.) и се вижда как се активира само едната мозъчна половина, а другата не бива засегната.

Има ли някаква пределна възраст на децата, с които работите?

Аз работя и с възрастни. Знаем, че повечето психични проблеми се коренят в детството. Шизофренията може да се прояви, когато човек е на 20, но тя реално започва още в утробата. Бебетата се раждат с първични рефлекси, които произлизат от мозъчния ствол и им позволяват да засукват, да хващат, да имат базови движения и които трябва да изчезнат до първата годинка. При всички деца в нашите центрове се наблюдават остатъци от тези рефлекси. Интересното е, че когато изнасям лекции пред лекари и преподаватели, до 30-40 процента от хората в публиката имат остатъци от тези първични рефлекси. Миналата година изнесох доклад в Оксфордския университет на тази тема пред доктори и професори. Направих демонстрация с доброволци. У 15 души открих тези остатъци. А една жена беше задържала абсолютно всички примитивни рефлекси. И това е едно от нещата, с които започваме работата си както с децата, така и с възрастните. В повечето случаи е много лесно да се отървем от тези примитивни рефлекси, което отключва мозъка и води до драстична промяна. Моята идея е, че трябва да разглеждаме не само психичното здраве на хората, но и физическото им здраве. Децата, които имат проблеми с обучението, с паметта, с елементарните умения в училище, много често страдат от проблеми с имунната система, храносмилането, от хормонален дисбаланс. Но всичко това започва от дисбаланса на мозъка. И когато го коригираме, наблюдаваме как изчезват имунните, храносмилателните, хормоналните проблеми.