Калифорния се оказва не просто временна спирка, а съдба за двете сестри Хавиланд. Въпреки че вторият им баща Джордж М. Фонтейн – управител на универсален магазин, е твърдо против момичетата да се занимават с артистична дейност, и двете избират професията на майка си. Тъй като Оливия получава първите си ангажименти по-рано, майка им е категорична, че Джоан не може да използва същата фамилия.

Двете трябва да се различават и тук започва същинската конкуренция между тях. Впрочем те са единствените сестри в Холивуд, отличени с „Оскар“ – Джоан Фонтейн печели „Оскар“ за ролята си във филма „Подозрение“ на Алфред Хичкок. Противопоставяне между тях винаги е имало. Джоан е доста болнаво дете и изисква цялото внимание на майка си, Оливия обаче е нейна любимка и винаги е давана за пример. През годините Де Хавиланд неведнъж нарича публично сестра си Жената дракон и споделя, че връзката им често е попадала в двете крайности – от искрената любов и привързаност до пълното отчуждение и неприязън: „Жената дракон, както избрах да наричам Джоан от един момент насетне, беше брилянтен, многостранно талантлив човек, но, за съжаление, с тежък астигматизъм във възприятието си за хора и събития, който често я подтикваше да реагира по нечестен и обиден начин“.

Твърди се, че Джоан не одобрява и връзката на сестра си с първия й съпруг – писателя и журналист Маркъс Гудрич, за когото Оливия се омъжва на 30 години след поредица от любовни романси с мъже. Сред тях са авиаторът Хауърд Хюз – „доста срамежлив човек и истински герой“, актьорът Джеймс Стюарт, който я придружава на премиерата на „Отнесени от вихъра“ в Ню Йорк през 1939 г., а преди да замине на фронта, й предлага брак, за който тя не се оказва подготвена, голямата й любов и „мъжът, за когото много исках да се омъжа“ – режисьорът Джон Хюстън.

Когато водиш толкова наситен и разнообразен живот на холивудска звезда, когато си влизал под кожата на десетки образи, е трудно да останеш в един-единствен романтичен сюжет. Поредният такъв сполетява Оливия след посещение на фестивала в Кан, където среща директора на вестник „Пари мач“ – Пиер Галон, с когото малко след брака им заживява в 3-етажна къща близо до Булонския лес в Париж. И този брак, досущ като първия за Хавиланд, просъществува 7 години. Пиер и Оливия обаче съумяват да съхранят отношенията си и дори след раздялата живеят още 6 години под един покрив, отглеждайки дъщеря си Жизел.

Мис Хавиланд остава във френската столица и след развода им, пленена от духа на града, от маниерите на французите, за които дори написва книга (Every Frenchman has one): „Харесваше ми да съм заобиколена от красиви сгради, истински дворци и църкви. Вървях по павирани улици, което ме пленяваше по особен начин. Винаги, когато срещнех принц или херцог, той беше истински принц, истински херцог“. И така до самия край, който, вярвам, е настъпил по начина, описан от Оливия в началото на този текст. Достоен финал за една истинска холивудска легенда, нали?